Наистина изобразяваше планета. Но нямаше ледени шапки; къде ли бяха полюсите? Сферата не се въртеше достатъчно бързо, за да се каже. Може би не се въртеше изобщо, макар че бе закрепена на ос. Океаните бяха в тъмносиньо, а земята в кафяво и червено. Земните маси бяха назъбени и белите ивици показваха снежните планини. Беше леко стилизирано. Континентите и островите бяха оцветени, малко като скъпоценности, а океаните, които представляваха три четвърти от повърхността, бяха прозрачни. Виждаха се по-дълбоките зони и подводните хребети. Ако се вгледаше достатъчно силно, виждаше сенки, които се движеха вътре. Форми на живот с размерите на планини? Вече бе ясно, че системата се върти, макар и много бавно.
— Някой се приближава — прошепна Тананарийв.
Няколко Птичи хора се движеха към тях.
— Трябва да се скрием — каза Лау Пин.
— Вътре? — обади се Фред.
— Единственият път е през оста, която поддържа сферата — отвърна Лау Пин и отиде до стълба.
— Вътре видях движение — каза неспокойно Бет. — Не искам да се сражаваме с никого.
— Вече огледах — отговори Майра. — Това са холограми. Нещо ги излъчва.
— Има ли публика?
— Не, доколкото видях.
Лау Пин махна с ръка и всички го последваха бързо и мълчаливо.
При нормална гравитация крехката метална колона не би могла да поддържа десететажната сфера. Вътре имаше спирално стълбище. Беше широко — може би бе пригодено за различни видове, а не само за Птичите хора.
Тананарийв предложи да спрат, но не бе особено настоятелна. Горе ги очакваха чудеса.
Влязоха.
Вътре беше още по-просторно. Приличаше на музей: разни неща висяха на жици или бяха поставени на най-различни места. Около извитата стена имаше широка керамичнозелена рампа.
— Внимавайте за движение — изсъска Лау Пин. — Фред, Майра, Тананарийв, в средата. Аз съм отпред. Бет?
— Охранявам тила.
На пода имаше мърдащо възвишение, почти плоско, но с хребети и басейни. Петна с цвят на охра и бледозелено потрепваха и се разпростираха. След минута това се повтаряше. Отначало не можаха да схванат смисъла, но след миг Тананарийв се сети.
— Това е континенталното движение.
— Все още не знаем… — започна Бет.
— Коя е планетата. Вярно.
Минаха покрай модели, които сигурно бяха космически кораби, и внезапно се озоваха в триизмерен филм. Прекрачиха някакъв невидим праг и пространството се изпълни с космически пейзаж, осеян с мърдащи тъмни точки.
Бет бързо отстъпи назад. Точките изчезнаха. Сред движещите се образи можеше да е скрито всичко, но нямаше нищо живо освен собствените ѝ хора, които виждаше, ако стоеше извън холограмата. Те се бяха разпръснали и наблюдаваха за врагове, освен Фред, който стоеше неподвижно, запленен от танцуващите точки.
Тя отново пристъпи вътре. В примигващата светлина край нея заигра хаос. При тези условия можеха да бъдат изненадани от всичко, но тя не можеше да извърне поглед. До нея Фред въздъхна, също толкова омаян.
3.
Гледката се отвори в дълбокия космос. Точно в центъра на картината се виждаше малка жълто-бяла точка. Визуалното поле беше полусфера, толкова голяма, че Бет не можеше да види краищата, без да завърти глава. Небето бе обсипано със звезди, но тя не разпознаваше никакви съзвездия.
Гледната точка започна бавно да се върти. Може би това бе най-близката звезда? Не — вляво се появи ръждивожълт диск. Дискът кипеше от малки бури и тя виждаше магнитните арки, които се стрелкаха над горещата повърхност. Тази звезда беше видимо по-малка и по-червена от Слънцето и бе наситена с тъмни петна. Гледката се измести, звездата остана вдясно и се видяха малки кораби. По средата им имаше сини издутини, може би цистерни за гориво. Влачеха огромни шестоъгълни контейнери. Стотици кораби, насочили се към…
Появи се огромен блед полумесец и Бет видя конструкцията от дълги подпори, които се извиваха към сложния център. Между тях имаше дълги светещи обръчи, като брачни халки. Нещото беше толкова голямо, че хвърляше дълбока сянка върху рояка кораби, суетящи се около него като насекоми работници.
В далечината орбитираха въртящи се скали, оцветени предимно в бяло. По повърхността им танцуваха пламъци, а парите излизаха на сфери. Това бяха огромни леярни системи, работещи в пълен вакуум. От тях се издигаха големи облаци бял и кехлибарен газ, разширяваха се, ставаха прозрачни и изчезваха. Гледката мина покрай по-малка звезда, бяла и по-ярка от останалото небе.
Около минните операции се суетяха още кораби, по-малки. Някои тикаха масивни подпори през цилиндрични конструкции. Дългите греди излизаха с блясък и присветваха на оранжево-червената звездна светлина. Може би беше някакъв процес на закаляване?