Всички го погледнаха.
— Какво? — попита Бет.
— Ще ме помислите за луд, но…
— Живеем като мишки в гигантски извънземен супермаркет, Фред — каза Бет. — В купа с размерите на слънчева система. Никой от нас просто не може да е нормален.
— Много звезди са по двойки — каза Фред. — Може би повечето.
— И какво?
— Мисля, че онази сфера, първата, беше карта на Земята. Отпреди да се оформят континентите.
— Защо им е да правят глобус на Земята? — попита Лау Пин.
— Защото са динозаври.
Лау Пин се засмя.
— Да бе!
— Някои динозаври са станали разумни. Развили са пътуването сред звездите. Започнали са да проучват. Посетили са братската звезда на Слънцето. Не сте ли се чудили как така динозаврите са живели на достатъчно топло? Спомнете си, че Слънцето е било доста по-хладно.
— Стига де. — Лау Пин още се усмихваше.
— Братска звезда — каза Тананарийв. — И са я откраднали?
— Била е тяхна. Както и Земята. Напуснали са Слънчевата система, но може би са взели планетите около звездата Викрамсинг. Като зърно за мелницата.
Бет забеляза, че Майра не се усмихва, което означаваше, че пак мисли за загиналия си съпруг. Прегърна я и продължи да слуша, докато обсъждаха налудничавата идея на Фред.
Опита да я обмисли без насмешка. Бяха видели построяването на Купата. Ако човек не се намираше на нея, щеше да умре от смях. Свят-чаша. По-напредналата версия може би щеше да има нощ и ден от орбитиращи пакетчета чай. А в дръжката щеше да има космодрум. Но Фред беше толкова убедителен…
Интелигентни динозаври. Еволюирали в Птичите хора. Може би вече са имали пера.
— Възможно е — каза тя и опита да се пошегува. — Динозаврите са били големи и сто на сто са мислели мащабно.
Беше добре да се разсеят от ситуацията, поне за миг. Бет започна да се чуди как да ги накара да продължат. Не бяха гладни и в плен, но ниската гравитация щеше да ги разболее, ако останеха тук. Костите им щяха да станат крехки, а неврологичните функции постепенно да ерозират.
Лау Пин и Фред наблюдаваха далечните работници, без да спират да ядат.
— Май са от същия вид, дето ни пазеха — каза Фред.
— И ни хранеха — добави Лау Пин.
— Не. По-различни са. Виждаш ли звездната шарка отстрани? И освен това не разтоварват… просто обикалят?
— Търсят ни.
— Да. И обикалят системно. Ако останем тук, ще ни заловят.
— Не са много добри в издирването, иначе досега щяха да са ни хванали.
— Сигурно им липсва практика — каза Бет и погледна Фред. — Имаш ли някаква идея? Защото аз не виждам как ще се промъкнем покрай тях.
— Може да се скрием в пъпеш — предложи Майра. — Или в два-три. Да изчакаме да ни отминат.
— Стига глупости — каза Фред. — Да се махаме.
Част 7
Зли древни създания
Не можеш да разчиташ на очите си, когато въображението ти не е настроено.
1.
— Намали! — извика Клиф и стомахът му се преобърна от ускорението.
Моторите жужаха на предела — Ейби подмяташе магнитната кола насам-натам, за да изпита способностите ѝ. Нагоре, надолу, настрани — колата се мяташе по-бързо от проклетите влакчета в увеселителните паркове. Изобщо не беше забавно.
— Спри, по дяволите! — извика Ирма.
Ейби намали и се засмя весело.
— Трябва да знаем какви са възможностите на това чудо!
Подкара колата нагоре и тя забави и спря.
— Внимавай — каза Хауард.
Тери и Ирма гледаха сърдито.
Инженерът подкара колата нагоре, натисна контролния лост максимално напред… обаче колата забави и спря.
— Явно не може да се изкачваме над шест метра. — Ейби подкара напред и скоростта се увеличи.
— Да се махаме оттук — подкани го Тери.
Ейби свали колата почти до земята и ускори. Клиф погледна назад към окървавените тела. Усещаше, че убиването на извънземните е повратна точка. Вече щяха да ги подгонят сериозно.
След десетина километра колата зафуча в тясно дере с високи дървета.
Ято птици над тях изведнъж рязко зави и се чуха отчаяни крясъци. Нещо огромно се спусна от един облак право към ятото, челюстите му се отвориха и загребаха няколко птици. След миг съществото изскочи от другата страна на ятото и се извъртя за нова атака. Като акула. Не, като кит. Небесен кит.
— Много духа — каза Ирма. — Тази кола няма ли някакъв покрив?
— Ей сега ще проверя. — Ейби се ухили, както винаги доволен да се изправи пред нов проблем. — Би трябвало да има…
Забърника таблото и след малко от центъра на колата, където се намираше двигателят, се издигна тесен стълб и забръмча. Извиси се на три метра и внезапно вятърът и шумът намаляха. Всички бяха впечатлени. Ейби предположи, че това е някакво поле, а Хауард посегна с пръст да го пипне и го удари ток.