— Искам да огледам това място — каза Клиф. — Да направим почивка.
Техничарите спряха да спорят и Ирма го подкрепи:
— Да! И аз трябва да се изпикая.
Спряха и Клиф слезе и започна да се изкачва, а другите останаха назад. Запъхтя се, но успя да се изкатери в една от пещерите. Нима строителите на Купата бяха взели част от родния си свят? Интригуващо…
Примигна. Таванът и стените на пещерата бяха покрити с розови рисунки. Имаше тичаща фигура на Птичи човек, съставена от чертички, с дълъг врат и протегнати напред ръце. Пред него тичаха по-дребни животни. Птицата носеше… копие? Трудно можеше да се определи.
Нещо му подсказа, че тези рисунки са много древни. Напомняха му на аборигенските, които бе виждал в Австралия. С кенгурута, риби и човешки фигури. Не бяха толкова сложни като рисунките в пещерите на Франция, но бяха много по-древни.
Бяха извънземни паметници от… колко отдавна? Беше невъзможно да се определи. Строителите на Купата ги бяха пренесли тук — може би тези хълмове се извисяваха от равнинния терен. Вероятно това бе почитан остатък от света на Птичите хора. Спомен за планетарния им произход, изгубен във времето.
Другите дойдоха и застанаха мълчаливо пред странните рисунки. Въздухът бе сух като в запуснат музей.
Излязоха мълчаливо, сякаш се бояха да не обезпокоят призраците, дошли от бездната на времето.
2.
Мемор направи ритуалните стъпки, разпери пера и се поклони, преди да заеме мястото си.
По стените на огромната зала се стичаше топла вода, която капеше по камъните и я успокояваше преди предстоящата схватка. Това би трябвало да е скромна среща — за да се свърши повече работа, — но министърът бе предпочел тази голяма церемониална сграда може би за да наблегне на сериозните грешки на Мемор.
Единствената ѝ приятелка, Сарко, се приближи, поклащайки бедра.
— Добре дошла, порицавана. Нека ти помогна.
В сравнение с почти пирамидалните Птичи хора Сарко беше висока и елегантна. Приятелството им бе нетипично, защото Мемор беше по-сериозна и мълчалива. И двете осъзнаваха, че другата разполага с нужните допълнителни социални умения. Гъвкавото държане на Сарко я правеше отличен социален експерт. Тя се стараеше да познава всички и разясняваше на Мемор текущите интриги. В замяна Мемор я пазеше от оплаквания, че Сарко рядко дава идеи, допринасящи за общата цел. Социалните борби бяха полезни, за да смазват скърцащата машина на йерархията. Приятелството им произлизаше още от древни времена, когато и двете бяха мъжки. Колко скандали бяха предотвратени на косъм! Колко злословия бяха пресечени! В добрите стари дни.
— Благодаря, мила — отвърна Мемор. — Какво можеш да ми кажеш?
— Ще се наложи да изтърпиш обичайните дребни процедури. Приобщените — не че твоите примати са такива, нали — номинално подлежат на кодекса. Особено ако — Сарко демонстрира закачливост с цветовете на перата си — сеят безпорядък.
— Те са умни — призна Мемор.
— И трудни за залавяне! Имаше множество примери на последната среща. Жалко, че не можа да присъстваш, беше вълнуваща. Разбирам, че тези примати не се прости като нашите, които само висят по дърветата. Нищо чудно, че са избягали, изглеждат доста умни. И коварни! Разбрах, че са се измъкнали от няколко сериозни издирвания и вече… — Сарко направи пауза — са убили няколко от Народа? И са отмъкнали кола…
Мемор размърда пера в знак на съгласие.
— Истина е. Информацията изтича. Сами се опитват да си подпишат присъдата.
Сарко се взря в лицето ѝ.
— Нали разбираш, че най-добрият начин да спасиш кариерата си е като се съгласиш, че трябва да бъдат екзекутирани?
— О, напълно.
— Нали ще го направиш? Моля те.
— Мисля, че си играем с огньове, които не разбираме, и трябва да сме внимателни. — Мемор беше запланувала това изречение и не беше лошо да го пробва с приятел.
— Това няма да се приеме добре от Дълбокомислените, приятелко.
Бърз страничен поглед.
— Приятелко, може ли да разчитам на подкрепата ти?
Смирен поклон.
— Уви, аз имам малко власт.
— Използвай каквото имаш. Аз оцелях в Цитаделата на възпоминанието въпреки порицаването.
— Дано да се справиш добре и тук. — Сарко се върна към обичайното си щастливо настроение, разпервайки сините си пера.
Мемор я последва през лабиринта, радвайки се на бързите движения. Сарко беше съобразителна, макар и не особено интелигентна. Беше отворена към обширните ментални пейзажи, но предпочиташе лековатата радост от социалните взаимоотношения.