Водачката кимна. Изображението и миризмата изчезнаха. Водачката се намести доволно, а в залата се разнесоха въздишки и тревожно мърморене.
Всички чакаха, а Водачката оставяше напрежението да се натрупа. „Тя си играе с мен“. Накрая Водачката заговори бавно:
— Бюрото по Приобщаване има за Министър на проучванията всепризнат Дълбокомислещ. Сега той ще представи наблюденията си, а нашата гостенка, Мемор, ще отговаря. Внимавайте, това са твърдите резултати от анализите на природата на тези… извънземни.
Дълбокомислещият — мъжки, разбира се, защото мъжкият щеше да стигне до границите, както се полагаше на праведната младост, — говореше доста бързо. Клатеше голямата си глава, за да подчертае думите си, и перата на врата му настръхваха. Изреченията му преливаха от мъжествена енергия.
— Това са умни същества, каквито не сме виждали да еволюират на Купата. — Дълбокомислещият наклони глава към публиката и в очите му се появи весел блясък. — Може би се е случило заради ролята им на изкушаващ дивеч. — Това предизвика бурен смях, очевидно целящ да разсее напрежението от изображението на Ада. — Но можем да отгатнем някои аспекти на еволюцията им от изненадващия им интелект.
Мемор знаеше накъде се насочва разговорът. Тя не беше толкова далече от мъжката фаза и можеше да отгатне нишката на мислите им. В крайна сметка това бе съществен женски талант. Еволюционната теория щеше да предскаже ясния шаблон на извънземните, а мъжките обожаваха теоретичните механизми. Налягането на някоя планета беше облагодетелствало катеренето по дърветата, а след това по някаква причина се бе променило и съществата бяха слезли на земята. Бяха се научили да ловуват. Ловуването в групи изискваше социална комуникация за откриване на плячка и координирането на атаки, което пък развиваше говори и език. На свой ред интелигентността действаше според социалните подсказки, така че засилваше груповото оцеляване при сблъсък със себеподобни. Това създаваше кооперация. Естественият подбор облагодетелстваше едновременно харизматичните лидери и аналитичните умове, които мислеха дългосрочно. Социалната пирамида се издуваше в средата, където бяха разнообразно компетентните.
— Но това са общи черти — намеси се Мемор с премерен риск, от който сърцето ѝ се разтуптя. Усещаше киселия вкус на нервите в дъха си. — Виждаме накъде отива спорът. Самите ние сме еволюирали по подобен начин на нашия Дом.
Споменаването на Дома беше дързък ход, но трябваше да го направи. Мемор разпери пера, променяйки цветовете им.
— Тези същества са дребни! Липсва им преимуществото на размера и не би трябвало да са много успешни.
Дълбокомислещият отметна глава и показа ярък прилив на насмешливи цветове.
— Дори и неспециалистите трябва да знаят, че размерът може да се окаже пречка. — Нападката предизвика хихикане. — Лесно е да станеш едър и глупав, но да запазиш сигурност… Ние — Народът — сме открили баланс. Станали сме умни, но размерът ни е позволил да развием изкуствата на цивилизацията. Обществата ни са съзрели. Научили сме се да пазим най-големите добродетели. Научили сме се да приобщаваме други видове чрез модифициране на гените им, макар, разбира се, понякога те да се нуждаят от рекалибриране.
Мемор се изправи в пълната си височина, за да го предизвика. Изправянето беше риск, защото можеше да демонстрира обида. Но животът ѝ беше заложен на карта. Очевидно Водачката бе решила да го демонстрира, показвайки Постоянния ад.
— Говорите за стратегии, които не разбираме напълно. Да, приобщаването е наш метод. Но трябва да напомня на Дълбокомислещия, че ние не знаем как сами сме еволюирали!
Мемор не очакваше тази атака да отрази аргументите на Дълбокомислещия и не беше изненадана.
— Според стандартната теория тези умения, плюс невероятното ни социално съзнание, са били решаващи — отвърна той. — Не съм изненадан, че не го знаеш, защото не си обучавана по еволюционни въпроси.
— Знаеш ли от какъв свят сме дошли?
— Разбира се. Най-добрите му части наподобяват много на Купата.
— Говориш за Великата равнина, за Дупката, за Отражателната зона или за друго?
— Това е въпрос за специалисти, който няма общо…
— Не знаеш, нали?
— Не съм казвал това. Смятам, че не е от значение в момента.
— Искам да отбележите, че Дълбокомислещият не отговори на въпроса.
— Достатъчно! — нареди Водачката. — Отклоняваме се от причината за идването ти тук, Мемор. Забелязвам, че използваш отвличане на вниманието, за да забавиш обективното обсъждане.
Мемор се усети, че е прекалила, и се поклони ритуално, като разпери пера три пъти с разноцветната шарка на разкайване. Присъстващите закимаха одобрително, а някои дори я поздравиха с пера за изпълнението на трудния поздрав. Обстановката сякаш се успокои, но Мемор знаеше, че това са просто учтиви маниери.