Дълбокомислещият заговори бавно, гласът му беше изпълнен с горчиви нотки:
— Тук присъстващата Мемор позволи на единствените заловени извънземни да избягат! Те са доста отдалечени от другите примати, които се измъкнаха още в началото.
— Как се случи това? — попита един от най-възрастните.
— Непростимо недоглеждане. Трябва да добавя, че отговорните командири вече са рециклирани.
— Това изглежда твърде жестоко — обади се някой от дъното. — Не сме свикнали на нашествия и нямаме хора с опит.
— Може и да е така — отвърна бавно Дълбокомислещият, — но вестта за рециклирането се разпространи и спомогна за дисциплината.
Тишина.
— И още не можем да открием онези, които се измъкнаха през въздушния шлюз? — попита възрастният член.
— Не, а те са истинска заплаха. Тези примати са свирепи, вече убиха няколко от нас и са на видимо по-нисък еволюционен етап. Но е адски трудно да бъдат заловени и убити.
— И нямаме никакви в плен? — Старият член разроши изненадано перушината по главата си.
— Точно така, заради Мемор — каза Водачката. — Единственият мъртъв примат е жертва на хищник, който останалите са убили. Всичко това става след бягството им от Мемор. — Тя я погледна намръщено и разпери перата на раменете си в знак на порицание.
На Мемор не ѝ се нравеха тези злобни коментари, но запази мълчание.
Всички я гледаха и тя реши, че най-добрата тактика е да отвърне на погледите.
Дълбокомислещият не се поколеба.
— Има и друг въпрос. Това не са наистина рационални съзнания. Те нямат достъп до подсъзнанието си и не се познават.
Възклицания и мръщене. Мемор понечи да възрази на това навлизане в нейната специалност.
— Аз…
Дълбокомислещият я прекъсна:
— При тези примати винаги има мълчалив партньор в същата глава. Той може да се свързва със съзнанието им. Да, признавам, че дължим това откритие на Мемор. Но! Подсъзнанията им говорят само по време на сън. Мемор откри, че те получават идеи, които идват сякаш от нищото. Не думи и точни мисли, а образи и чувства.
— Но това не може да са значими идеи — обади се един старейшина. — Те са немотивирани.
Дълбокомислещият поклати глава в театрален жест и Мемор изскърца със зъби.
— Уви, трябва да ви докладвам, че отново благодарение на работата на Мемор знаем, че този „мълчалив партньор“ е развъдникът на примитивната им креативност.
— Но това е неефективно! — настоя възрастният учен.
— Очевидно не е на странния свят, от който произхождат тези дървесни обитатели и недодяланият им кораб. Еволюцията е предпочела да остави разделени съзнателната и тихата част на умовете им.
Ученият го погледна невярващо — с очи нагоре и оцветявайки врата си в червено.
— Но подобни ощетени същества, дори и разполагащи с технологии, не би трябвало да са заплаха за нас.
Дълбокомислещият махна заповедно и таванът над тях запращя с образ — извънземните примати, скупчени около огън. Публиката се разшава.
— Изглеждат доста безпомощни — каза възрастният учен.
— Не са. — Дълбокомислещият продължи с изображение на трима повалени Птичи хора, чиято екипировка бе плячкосана. Изгарянията по вратовете и главите бяха опърлили много пера. Пясъкът около тях бе напоен с кръв, а застиналите им очи гледаха изненадано.
— Сега се обръщаме към причината за тези събития — каза тихо Дълбокомислещият.
Мемор разпозна изображенията от собствените си доклади. Разбира се, Дълбокомислещият интерпретираше мозъчните скенери по собствен начин. Мемор се изправи.
— Аз не съм причината, о, Дълбокомислещи. Аз съм откривател.
— На какво?
— На стряскащия намек, че тези примати уронват разбирането на собствените ни съзнания.
— Това са глупости.
— Ти си мъжки, уважаеми Дълбокомислещ, и трябва да си по-отворен към нови идеи, още повече че си млад. Тези събития подсказват за болезнено ново прозрение. Тези същества са успели да избегнат рисковете на неокованото съзнание. Заключенията са…
— Много, но заплахата е ясна — прекъсна я Дълбокомислещият. — Ти ги остави да избягат. Единственото сигурно знание идва от трупа, който са оставили. Въпреки че са примитивни, очаквах поне да го погребат. Изучаването на тялото обяснява архаичния им произход. Имат органи, които едва функционират, някои даже са закърнели, особено в храносмилателната система. Естественият подбор не е имал време да се справи с тези прости недостатъци. А и видимо няма следи от изкуствен подбор.