Новината бе посрещната от крякания, изразяващи колебание.
— Как са тръгнали да пътуват между звездите, без да променят телата си? — попита един старейшина.
— Явно бързат — отвърна сухо Мемор.
Дълбокомислещият присви очи.
— Трябва да идват някъде отблизо, за да ни достигнат с толкова прост съд. Но според Астрономите на няколко светлинни години няма обитаеми планети.
Мемор видя, че смекчаването на тона му цели да спечели тълпата.
— Те ни настигнаха и спряха, за да кацнат — каза тя. — Очевидно не дойдоха със страхопочитание като предишните извънземни. Обикновено минаваме покрай някоя звезда и интелигентният технологичен живот идва с голямо уважение към величието на Купата. Съмнявам се, че тези същества, които очевидно са ни открили случайно, ще се присъединят към приобщените без сериозна съпротива.
Очите на Дълбокомислещия проблеснаха и той не пропусна възможността.
— Значи си съгласна, че трябва да бъдат убити?
— Разбира се. Но заключенията, до които водят…
— Няма да са от значение, щом загинат, нали?
— Говориш за това, сякаш е лесно. Но нещата не са толкова прости. Тези същества разполагат с ресурси, които не мога да обхвана.
— Но това е въпрос на демонстрация, нали? — Дълбокомислещият се прозя развеселено.
— Ако впрегнем…
— Уверявам те, че получаваме доклади от различни общности. Уви, групата, която избяга от теб, не е засечена. — Той разпери насмешливо перушината си. — Но мнозина забелязват приматите, които откраднаха въздушната кола. Виждали са ги в далечината.
— Тогава… чакай, защо Народът не ги атакува?
— Защото се движат в зона със слаба популация. Тези, които са ги забелязвали, не разполагат с далекобойни оръжия, по очевидни причини.
Общностите разполагаха само с оръжия с ниска мощност. Силните експлозии можеха да пробият обвивката и да изложат Купата на риск. Ако редките Приобщени бунтовници докопаха такива оръжия, това щеше да има катастрофални последици.
Мемор усещаше промяната на настроението в публиката.
— Дълбокомислещи, ако си прав, трябва да използваме някой, който познава тези странни примати — каза един възрастен учен.
Дълбокомислещият го погледна объркано.
— Аз пледирам за унищожението им…
— Но само Мемор знае как мислят, нали?
— Не се преструвам, че знам, но мога да усетя как ще реагират — каза тя.
Старейшината беше объркан и поиска обяснение с класическо разрошване на перушината и изкрякване.
— Мога да предвидя много от действията на тези примати, без да разбирам мотивите им.
Перата по главата на Дълбокомислещия започнаха да редуват кръгове от синьо и златно.
— Мисля, че Мемор доказа, че не знае…
— Тя е всичко, с което разполагаме — прекъсна го внезапно Водачката. — Тя е изучавала тези извънземни.
— Помислете за рисковете! — Дълбокомислещият огледа предизвикателно присъстващите. — От предишните ери знаем, че извънземните пристигат с планетарен начин на живот. Това ги осакатява. Разбира се, след като видят Купата на небесата и поживеят на нея, те разбират грешките си и намират равновесие. Приобщените са много полезни и когато се опитомят, подобряват живота на всички ни. Но те неизбежно страдат, по причини, вградени в гените им — носталгия по планетите си, по безсмислената смяна на ден и нощ, на сезони, предизвикани от въртенето на планетите, по неконтролируемо време. Те са податливи на подстрекаване. Тези нови нашественици могат да разпалят подобна носталгия в гняв и насилие и тогава…
Водачката вдигна ръце и в залата се възцари тишина. Водачката се обърна към Мемор и я изгледа продължително.
— Ще намериш начин да ги примамиш.
— Но… как? — поколеба се Мемор.
— Ти ги познаваш. Видяла си как се сплотяват, как говорят, как се променят лицата им. Тоест имаме работа със съзнание, което не контролира напълно израженията и показва на останалите какви емоции се вихрят в теб! Използвай това. Имаш две групи извънземни, които се скитат из величествената Купа. Те са общителни животни, нали?
— Да, срещаха се ежедневно, за да говорят и…
— Добре. Използвай го.
— Да ги примамя?
— Да, ако измислиш начин.
— Може ли да използвам Небесното командване? Мога бързо да покрия голяма територия, ако използваме летящи средства. Особено въздушните риби.
Водачката изсумтя.
— Би могло.
Мемор се поколеба и се поклони. Предпазливостта я караше да замълчи, но…
— Ами техният кораб?
— Какво по-точно? — Водачката не беше свикнала да бъде разпитвана.
— Корабът им орбитира около нашата звезда. Ами ако има способности, за които не знаем?
— Това със сигурност е въпрос за Астрономите. — Водачката се размърда, сякаш не беше мислила над това. — На съвета чух, че огледалата ни не могат да се задвижат достатъчно бързо, за да се фокусират върху кораба им. Той е достатъчно маневрен, за да избегне лъч.