— Ако водата стигне до двигателя… — Клиф спря. — Няма значение, и без това не знаем как работи.
Това го притесняваше, но нямаше смисъл да говори. „Научаваш повече, ако си затваряш устата. Учудващо е колко често това е правилният подход“. Никой не каза нищо. Потопът се изливаше по екрана и замъгляваше гледката.
— Някой може да ни изненада и няма да разберем — намръщено каза Ейби.
— Но движението привлича внимание — отвърна Тери.
Клиф се сети за думите на баща си: „Рано пиле рано пее, но втората мишка докопва сиренцето“.
— Не можем просто да стоим тук — заяви твърдо Ейби. — Живият цепелин ще започне да ни издирва систематично и ще ни открие.
Съгласиха се с него и той включи управлението. От пода се разнесе успокоително бръмчене.
Издигнаха се над прииждащите кални води и поеха по някакъв страничен проход. Скоро излязоха в широк каньон, забулен от навяваната от вятъра дъждовна пелена.
— Имаме късмет. — Ейби погледна назад към останалите, които продължаваха да отцеждат вода от дрехите си. — Изглежда като дълга долина. Ще успея да наваксам време и въздушният кит няма да ни открие.
— Освен ако не разполагате уреди в невидимия спектър — обади се Тери. — Тогава ще сме чудесна мишена.
— Ние и сега сме мишена — каза Ирма. — Ейби, не се притеснявай от залавяне. Те стрелят, за да убиват.
Настъпи тишина.
— Хъм — каза Ейби след малко. — Тогава ще се придържам към стените.
— Може да помогне — отвърна Тери и погледна надолу. В пороя обаче не се виждаше нищо. — Но не знаем къде е небесният кит.
— И няма как да узнаем — каза Клиф. — Това ни е проблемът.
Ейби се ухили.
— Нерешителността може да е, а може и да не е проблем.
Останалите се разсмяха и напрежението се поуталожи.
Продължиха напред. Каньонът се виеше, а видимостта беше слаба. Ейби увеличи скоростта и ги издигна с метър, за по-безопасно. Когато стигна към шестдесет километра в час, поройният дъжд сякаш изчезна чудодейно. Водата се оттичаше отстрани и Клиф се сети, че това се дължи на скоростта, която спомагаше за видимостта по-добре от каквито и да е чистачки.
Седяха и се преструваха, че не се притесняват, което само увеличаваше мълчаливите паузи. Клиф осъзна, че макар да бягаха от много седмици, ситуацията се е променила. Извънземните птицеподобни вече се опитваха да ги убият. Какво ли трябваше да направи, ако ги притиснеха?
Знаеше, че няма да се моли. Това щеше да е обида към човечеството. Усети го незабавно, без да се замисля.
Вероятно и другите мислеха за това. Виждаше напрежението в наведените им очи, умората по лицето на Ирма. Колко дълго можеха да продължават така?
Ейби летеше покрай скалните стени, които се появяваха като призраци от бурята и след миг изчезваха. Клиф осъзна, че дъждът е единственото прикритие, което живите същества получават на това място. Никой никога не можеше да се възползва от мрака. Видя няколко тичащи животни под тях и се зачуди дали местят територията си. Или пък използваха прикритието на дъжда, за да се чифтосват?
— Знаете ли, може би не е случайно, че хората правят секс нощем — обади се той внезапно. — Или поне на закрито. — Трябваше да ги извади от унилото настроение дори само заради собствената си тревога.
— Какво? — Ирма го изгледа предупредително.
Той им обясни заобиколно. Страхът от нападение, докато се съвкупяваш, те кара да го правиш по тъмно и на закътано. След това изтъкна, че е наистина важно. Дай социални сигнали, например голотата да е знак, че желаеш да правиш секс. Защо иначе хората се притесняваха да ги видят, все едно е огромна тайна? Създай племенни правила, така че двойките да не бъдат закачани. Направи го важно събитие, а не просто едно бързо сношение в тъмното. Беше противоречива теория, скалъпена набързо, но свърши работа.
Както и предполагаше, Ейби пусна първата шега. Не беше много добра, но Тери последва с истинско попадение. Започнаха да се хилят и угрижените бръчки изчезнаха от лицата им. Разговорът беше бърз, кратък, пикантен и отпускащ. Обучението им се включи несъзнателно — как да повдигат настроението и да запълват леките пукнатини в екипната работа.
След смеха Клиф продължи да ги разсейва от опасността, защото знаеше, че прекаленото напрежение може само да навреди. Разказа им какво мисли за това странно огромно място. За тукашните цветя, които цъфтяха постоянно. И как листата не падат от дърветата, освен ако не ги откъснеш, защото тук нямаше и зима. Животните нямаха определено време за покой и бърлогите им бяха широки и охранявани. Малките животни защитаваха леговищата си свирепо, защото им трябваше безопасно място, с почти пълна тъмнина, за да си почиват и да се чифтосват.