Ирма го изгледа скептично и той усети, че лекцията му е започнала да ги отегчава, така че спря.
— Но защо Купата е толкова голяма? — попита Ирма. — И защо няма никой?
— Питаш защо има толкова открити пространства ли? — обади се Тери.
— Може би не харесват градовете — предположи Ейби. — Не сме виждали нищо освен малки селища.
Клиф кимна и каза:
— Дори от „Слънцетърсач“ не се забелязваха големи мегаполиси.
— Може би Птичите хора предпочитат природата. Като мен — каза Ирма.
Завиха покрай някакви скали и дъждът внезапно спря. Ейби спря колата и всички се заоглеждаха.
— Ето го там! — извика Тери.
Балонното създание висеше в далечината над едно скалисто възвишение. Клиф не се беше замислял, че и то е подвластно на ветровете, докарали бурята. Само лошият късмет го бе отвял така, че да блокира пътя им.
— Току-що изстреляха самолет — каза Тери, гледаше през бинокъла. — Завива към нас.
Клиф погледна в обратна посока, към върха, който се извисяваше зад тях.
— По дяволите! Трябва да се върнем. — „Край на бягството“.
Ейби завъртя майсторски магнитната кола и потегли, като използваше скалните стени за заслон от самолета.
Носеха се към каньоните на възвишението, които бяха по-дълбоки и предлагаха повече убежища. Всички мълчаха и Клиф се чудеше как да ги изкара от това настроение. Страхът от преследването бе заседнал в главите им и не се виждаше начин да ги пусне.
Ейби изведнъж забави и възкликна:
— Сетих се! Отдавна се чудя за тази колона. Клиф, слушай. Нали от кораба видяхме, че са разположени в схема?
— Аха.
— Вече знам защо. Те са в решетка, защото са част от конструкцията. Това са точките на най-голямото напрежение!
Останалите го гледаха неразбиращо.
— Нещо като противотежести. — Ейби пусна руля и им показа, като сложи дланите си перпендикулярно. — Опъват поддържащи кабели и ги слагат по двойки на мостовете, не се ли сещате?
— Значи въртящата се купа е като мост? — попита колебливо Ирма.
— Да — отвърна оживено Ейби. — Чиито краища са вързани един за друг.
— А защо е като колона? — попита Тери.
— Обзалагам се, че от външната страна на Купата също има такава колона. Всичко е в изравняването на напрежението. — Видя колебливите им погледи и добави: — Мислете за арка, чиито страни се подпират взаимно.
— Арката е измислена, за да работи при гравитация — каза Тери.
— А това място работи срещу центробежната сила, която ние усещаме като гравитация — отговори Ейби триумфално.
Клиф беше доволен, че това ги изкарва от мрачното настроение, но все пак попита:
— Е, и? В смисъл, хубаво е, че си се сетил, но…
— Не схващате ли? — възкликна Ейби. — Естественото място за транзитна система е по линиите на най-голямото напрежение. Там се решават големите механически въпроси. Има достатъчно подпори за транспортни линии и тем подобни.
Клиф сякаш зацепваше, но…
— Значи там спира някакъв транспорт? Нещо като железопътна гара?
— Или асансьор — отвърна Ейби. — На такова странно място това си е на практика едно и също.
Клиф отвори някои от изображенията, заснети от „Слънцетърсач“. При по-висока резолюция можеше да види дребните иглички, които се подаваха от външната страна и сочеха към звездите. Те оформяха решетка по полукълбото, но му се бяха сторили маловажни — тогава беше толкова смаян от цялата идея, че едва успяваше да я осмисли.
— Е? — попита Тери. — Самолетите ни издирват…
— Можем да се скрием, но кой знае с какви детектори разполагат? — продължи забързано Ейби. — Трябва да се скатаем.
— В подземната система, която според теб свързва тези колони, така ли? — попита оживено Ирма.
Ейби вдигна палец.
— Именно! Права си! Това е по-скоро като метро, заровено под нас.
— И къде се намира? — попита Клиф скептично.
— В колоната, разбира се. Има смисъл от инженерна гледна точка. Глупаво е, че не се сетих по-рано.
Клиф го потупа по рамото.
— Чудесно! Намери го.
Ирма прегърна Ейби, а Тери му стисна ръката… но точно тогава чуха бръмчене.
— Самолетът приближава — каза Тери.
— Дайте тогава да открием това метро дяволски бързо — подкани ги Клиф.
Част 8
С дъх на хилядолетия
Инженерството за едни е магия за други.
1.
Извънземната технология наистина притесняваше Клиф и той имаше лошо предчувствие.
Обсидиановите висини създаваха впечатление за сложен дизайн в издължената перспектива. Издатъци от блестящ жълтеникав метал се плъзгаха по плоската повърхност и описваха сложни геометрични фигури, които подлъгваха окото. Или поне неговите очи. Тройните вертикални отвори, подобни на хриле на акула, предполагаха, че става дума за охладителен канал.