Борис Виан
Купон у Леобил
I
Клепачите на Фолюбер Сансоне, огрени от вълнообразния слънчев лъч, проникващ през решетката на щорите, бяха красиво обагрени в оранжево-червено отвътре и Фолюбер се усмихваше насън. Той вървеше с лека крачка по мекия, топъл и бял чакъл в градината на Хесперидите и красиви животни с копринена кожа ближеха пръстите на краката му. Точно в този момент се събуди, внимателно пое върху палеца на крака си Фредерик, опитомения охлюв, и го върна на изходна позиция за следващата сутрин. Фредерик изсумтя недоволно, но не каза нищо.
Фолюбер седна на леглото. Сутрин той размишляваше дълго, колкото за цял ден, и така си спестяваше многобройните неприятности, които си навличат онези неорганизирани, педантични и неспокойни същества, които виждат и в най-незначителното действие предлог за безкрайни (извинете ме за дългото изречение), а често и безпредметни лутания, защото забравят предмета им.
Трябваше да помисли за:
1. Как да се премени.
2. Как да се подкрепи.
3. Как да се развлече.
И това е всичко, защото беше неделя и проблемът с намирането на пари беше решен.
И така, Фолюбер обмисли трите въпроса поред.
Грижливо направи тоалета си: енергично изми зъбите си и се изсекна с пръсти, после се облече. В неделя той започваше от вратовръзката и приключваше с обувките — това беше отлична гимнастика. Извади от чекмеджето модни обувки на ленти: синя лента, дупка, лента, дупка и т.н. При този модел обувки човек може да оцвети краката си в желания от него цвят, за да се вижда между сините ленти. Фолюбер беше свенлив и затова избра бурканче с ябълковозелена боя.
Иначе сложи всекидневните си дрехи, синя риза и чисто бельо, тъй като мислеше за точка трета.
Закуси с една недъгава херинга, полята с фино олио и парче хляб, пресен като око и като око гарниран с дълги розови ресници.
След всичко това си позволи да помисли как ще прекара неделята. Днес беше рожденият ден на неговия приятел Леобил и по този повод се организираше голям купон.
При мисълта за купоните Фолюбер се отдаде на дълго мечтание. Всъщност той страдаше от комплекс за свенливост и тайно завиждаше за дързостта на поканените: искаше му се да притежава гъвкавостта на Грузние, съчетана с буйността на Доди, с пленителното изящество на Ремонфол, привлекателната строгост на шефа Абадибаба или бляскавото мошеничество на който и да е от членовете на Клуба на лориантците1.
При все това Фолюбер имаше хубави очи, с цвят на индийски кестен, леко начупена коса и прелестна усмивка, която покоряваше сърцата на всички, без да подозира това. Но никога не се осмеляваше да се възползува от преимуществата на своята външност и винаги оставаше сам, докато приятелите му танцуваха изящно суинг, джитърбъг2 и галска барбета3 с хубавите момичета.
Затова често изпадаше в меланхолия, но през нощта се утешаваше със сънища. В тях той се виждаше изпълнен с дързост и обкръжен от красиви млади момичета, които го молеха да ги удостои с благоволението си да танцува с тях.
Фолюбер си спомни съня от тази нощ. Тя беше много красива особа, с рокля от лилаво-син креп-жоржет, и русите й коси падаха на раменете. Имаше малки обувчици от синя змийска кожа и странна гривна, която той вече не можеше да опише точно. В съня тя го харесваше много и накрая си тръгнаха заедно.
Навярно я беше целунал, а може би дори му беше отпуснала няколко допълнителни ласки.
Фолюбер се изчерви. По пътя за Леобил щеше да има достатъчно време да мисли за това. Пребърка джоба си, провери, че той съдържа достатъчно пари и излезе да купи бутилка абсентов аперитив, от най-евтината марка, защото въобще не пиеше.
В мига, в който Фолюбер се събуждаше, Майора, изтръгнат от съня си от хриптящия глас на своята нечиста съвест, се приземи върху лепкавия паркет на стаята, с дъх на лошо обикновено вино в устата.
Стъкленото му око зловещо блестеше в полумрака и осветяваше с гадна светлина платното, което Майора рисуваше; рисунката отначало представляваше някаква неразгадаема фантасмагория, но после заприлича на Венециански череп и Майора разбра, че в този ден му предстои да извърши нещо лошо.
Спомни си за купона у Леобил и се изхили дивашки в ре диез, при това фалшиво, което очевидно доказваше жалкото му дарование. Съзря една бутилка от червеното и като глътна на един път хладката помия, утаена на дъното, се почувствува по-добре. После застана пред огледалото и се опита да се направи на Сергей Андреев Папанин от „Иван Грозни“. Не успя, защото му липсваше брадата. Все пак резултатът никак не беше лош.
2
Много популярен през 40-те години бърз танц в джазов ритъм с акробатични номера. — Б.пр.