Леобил се приближи и съвсем наивно подаде ръка на Майора.
Майора сложи в нея една огромна нечистотия, която беше намерил пред вратата на сградата.
— Дръпни се, мой човек — каза той на Леобил с треперещ от ярост глас.
— Слушай… Нали няма нищо да чупиш…
— Всичко ще изпотроша — студено отвърна Майора, като се озъби.
Приближи се до Леобил и го прониза с неудържим поглед на стъкленото си око.
— Значи дрънкаш, че работя, приятелче! — започна той. — Казваш, че съм станал порядъчен? Що за номера си позволяваш?
Пое си дълбоко въздух и изрева:
— Купона ти малко ще се разсмърди, братче!…
Леобил пребледня. Все така държеше онова, което Майора сложи в ръката му, и не смееше да помръдне.
— Аз… аз не съм искал да те обидя… — каза той.
— Затваряй си плювалника, приятелче — каза Майора. — За всяка излишна дума ти се пише отгоре.
Той подложи крак на Леобил, грубо го блъсна и Леобил падна.
Гостите не бяха забелязали нищо особено. Те танцуваха, пиеха, бъбреха и както на всеки хубав купон, изчезваха по двойки в свободните стаи.
Майора се отправи към бюфета. Недалеч оттам, все така отчаян, Фолюбер се изяждаше от мъка във фотьойла. Като мина покрай него, Майора го повдигна за яката и го изправи на крака.
— Ела да пийнем — каза му той, — никога не пий сам.
— Но… Аз въобще не пия — отговори Фолюбер.
Той познаваше малко Майора и не смееше да протестира.
— Хайде де — каза Майора, — не на мене тия!
Фолюбер погледна Женифер. За щастие тя гледаше на другата страна и разговаряше оживено. За нещастие, което си е истина, беше обкръжена от три момчета, а други две седяха в краката й, шести я съзерцаваше, кацнал на един шкаф.
Леобил тайно се беше надигнал и се готвеше тихомълком да се измъкне, за да извика пазителите на реда, но съобрази, че ако въпросните пазители си направят труда да надникнат в стаите, той самият рискува да прекара нощта в участъка. Още повече че познаваше Майора и се съмняваше, че той ще го пусне да излезе.
И действително, Майора наблюдаваше Леобил и му хвърли такъв поглед, че го закова на място.
После, все още държейки Фолюбер за яката, извади пистолета си и без да се цели, гръмна гърлото на една бутилка. Всички гости се обърнаха изумени.
— Чупката — каза Майора. — Чупката, приятелчета, бамбините могат да останат.
Той подаде на Фолюбер чаша.
— Да пием!
Момчетата изоставиха момичетата и започнаха да се разотиват. На Майора не можеше да се противоречи.
— Не искам да пия — каза Фолюбер.
Той погледна физиономията на Майора и много бързо изпи чашата.
За твое здраве, приятелче! — каза Майора.
Погледът на Фолюбер внезапно попадна върху лицето на Женифер. Тя стоеше с другите момичета в ъгъла и го гледаше с презрение. Фолюбер почувствува как му се подкосяват краката.
Майора изпразни чашата си на един дъх.
Сега почти всички момчета бяха излезли от стаята. Последният (казваше се Жан Берденден и беше смелчага) хвана един тежък пепелник и замери Майора по главата. Майора улови снаряда във въздуха и скочи върху Берденден.
— Я ела тук — каза той.
Домъкна го по средата на салона.
— Ще вземеш едно от момичетата, което искаш, и ще я съблечеш (момичетата се изчервиха от ужас).
— Отказвам — заяви Берденден.
— Внимавай, приятелче — каза Майора.
— Всичко друго, но не и това — отвърна Берденден.
Ужасен, Фолюбер си наля машинално втора чаша и я изпи на един дъх.
Майора нищо не каза. Приближи се до Берденден и го хвана за ръката. После се извърна светкавично и Берденден полетя във въздуха. Докато падаше, Майора се възползува от ситуацията и му смъкна панталона.
— Хайде, приятелче — каза той, — приготви се.
Той погледна момичетата.
— Има ли доброволка? — попита той, като се изхили.
— Престанете — отвърна Берденден и залитайки зашеметен, се опита да налети на Майора. Излезе му през носа. Майора го повдигна и го просна на земята. Берденден направи „пльок“ и остана там да си разтрива ребрата.
— Рижавата — каза Майора. — Ела тук.
— Оставете ме на мира — каза Женифер, много бледа.
Фолюбер изпиваше четвъртата си чаша и гласът на Женифер му подействува като гръмотевичен удар. Той бавно се завъртя на пета и я погледна.
Майора се доближи до нея и с рязко движение откъсна презрамката на зелено-синкавата й рокля. (В интерес на истината, чувствам се задължен да кажа, че гледката, която се разкри, беше твърде приятна.)