— Оставете ме — повтори Женифер.
Фолюбер прекара ръка пред очите си.
— Това е сън! — прошепна той с преплетен език.
— Ела тук — му каза Майора. — Ще я държиш, докато приятелчето действа.
— Не! — изкрещя Берденден. — Не искам!… Всичко друго, но не и това… Жена, не!
— Добре — каза Майора, — аз съм добър Майор.
Без да пуска Женифер, той се обърна към Фолюбер.
— Събличай се — каза той — и се заеми с приятелчето. Аз ще се заема с нея.
— Отказвам — каза Фолюбер. — Я се разкарай! Писна ми от теб.
Майора пусна Женифер. Пое си дълбоко въздух и гръдният му кош се разшири най-малко с метър и двайсет и пет. Женифер гледаше Фолюбер удивено и не знаеше дали да повдигне корсажа на роклята си, или ще бъде по-разумно, ако остави Фолюбер да черпи сили от гледката. Спря се на второто решение.
Фолюбер погледна Женифер и изцвили. Затъпка на място и връхлетя върху Майора. Удари го в слънчевия възел в момента, в който онзи беше напълнил дробовете си с въздух, и той се преви на две с ужасно свистене. Почти веднага се изправи и Фолюбер се възползува от това, за да му приложи една класическа хватка от джудо, със залепване на ушите върху очите на пациента и същевременно духане в ноздрите.
Майора стана светлосин и се задуши. В този момент Фолюбер, чиито сили се удесеториха под въздействието на любовта и алкохола, пъхна глава между краката на Майора, вдигна го и го запрати на улицата през прозореца на салона, над изобилно заредената маса.
В салона на Леобил, където отново беше настъпило спокойствие, се възцари дълбока тишина и Женифер, без да оправя роклята си, падна в обятията на Фолюбер, който се строполи, тъй като тя тежеше около шейсет кила. За щастие коженият фотьойл беше зад него.
Колкото до Майора, тялото му извърши бърз зигзагообразен полет във въздуха и благодарение на няколко разумни завъртания около оста си, той успя да запази равновесие, но извади лош късмет и падна в едно червено-черно такси с открит покрив, което го отнесе далече, преди да успее да си даде сметка за това.
Когато си даде сметка, Майора изхвърли шофьора, като го заплаши с последната си злоба, и подкара таксито към своето жилище, вила „Лъвско сърце“.
А по пътя, понеже не искаше да се държи като победен, той извърши убийство, сгази някакъв старец, който продаваше зеленчуци през четирите сезона, но през три от тях, за щастие, ги продаваше на черно.
През остатъка на вечерта Фолюбер и Женифер се отдадоха на кърпене на роклята. За по-голямо удобство, Женифер я беше свалила, а Леобил от признателност им отстъпи собствената си стая и електрическата ютия от китайски великостен, която беше наследил от майка си, която пък я беше наследила от баба му и с която в семейството му се гладеше от поколение на поколение, още от времето на Първия кръстоносен поход.