Госпожица Ашър беше манекенката на „Зизбаум и Син“. Тя беше руса, от тъй наречения „среден тип“ и основните й мерки — гърди, талия и ханш — бяха дори по-добри от необходимия стандарт. Работеше при Зазбаум от две години и си разбираше от работата. Очите й бяха ясни, но студени; и ако речеше да премери силата на погледа си с прочутия Базилик, това баснословно чудовище първо щеше да трепне и да наведе очи. Между другото тя умееше да преценява клиентите.
— А сега, господин Плат — каза Зизбаум, — искам да видите тези рокли „принсес“ в светли тонове. Те са само за вашия климат. Първо тази, ако обичате, госпожице Ашър.
Манекенката започна бързо да влиза и излиза, като всеки път обличаше нещо различно и изглеждаше още по-поразителна. Тя позираше напълно спокойно пред смаяния клиент, който стоеше онемял и неподвижен, докато Зизбаум лееше елейни думи за модата. На лицето на манекенката трептеше лека, безизразна, професионална усмивка, зад която, изглежда, се криеше нещо като досада или пренебрежение.
Когато „ревюто“ завърши, Плат като че взе да се двоуми нещо. Зизбаум беше малко неспокоен, смятайки, че клиентът му може би иска да види и други магазини. А Плат всъщност прехвърляше на ум най-хубавите парцели за строеж в Кактъс и се мъчеше да избере някой, на който да построи къща за бъдещата си жена… която в момента събличаше в гардероба бледолилавата вечерна рокля от тюл.
— Не бързайте, господин Плат — каза Зизбаум. — Помислете си довечера. Но никъде няма да намерите нашите цени, и то за такава стока. Боя се, че ви е скучно в Ню Йорк, господин Плат. Млад човек като вас не може да не чувствува липсата на дамско общество. Искате ли довечера да излезете на вечеря с една хубава, млада дама? Госпожица Ашър несъмнено е изключително хубава млада дама; мисля, че ще ви бъде приятно с нея.
— Но тя не ме познава — каза колебливо Плат. — Не знае нищо за мен. Ще се съгласи ли? Ние дори не се запознахме?
— Дали ще се съгласи? — вдигна вежди Зизбаум. — Ще се съгласи, разбира се. Аз ще ви запозная. Ще се съгласи.
Той извика високо госпожица Ашър. Тя се яви спокойна и пренебрежителна, с бяла блуза и семпла черна пола.
— Господин Плат би желал да му направите удоволствието да вечеряте с него тази вечер — каза Зизбаум и бавно се отдалечи.
— Добре — каза госпожица Ашър, гледайки към тавана. — Ще ми бъде много приятно. Живея на Двайста улица, Запад, девет-единадесет. В колко часа?
— Да речем, седем.
— Добре, само, моля ви, не идвайте преди уречения час. Живея с една учителка, която смята, че не е редно мъже да влизат в стаята ни. А приемна нямаме, тъй че ще трябва да ме чакате в преддверието. Аз ще съм готова.
В седем и половина Плат и госпожица Ашър вече седяха на маса в един ресторант на Бродуей. Тя беше облечена с тънка черна рокля. Плат не знаеше, че всичко това влиза в работните й задължения.
С деликатната помощ на един добър келнер той успя да поръча подходяща вечеря без обичайните за Бродуей аперитиви.
Госпожица Ашър му хвърли зашеметителна усмивка.
— Може ли да взема нещо за пиене? — попита тя.
— Ама разбира се — каза Плат. — Каквото пожелаете.
— Едно сухо мартини — поръча тя на келнера.
Когато донесоха и сложиха напитката пред нея, Плат се пресегна и взе чашата.
— Какво е това? — попита той.
— Коктейл, естествено.
— Аз помислих, че поръчвате някакъв вид чай. Това е алкохол. Не бива да пиете такова нещо. Как е малкото ви име?
— Хелин, но така ме наричат само най-близките ми приятели — каза тя смразяващо.
— Слушайте, Хелин — подзе Плат, като се наведе над масата, — години наред, щом пролетните цветя цъфнат из полето, аз започвам да мисля за едно същество, което нито съм виждал, нито чувал. Още щом ви видях вчера, разбрах, че това същество сте вие. Утре аз си заминавам и вие идвате с мен. Това е безспорно, прочетох го в очите ви, когато ме погледнахте за първи път. Излишно е да се противите, ще трябва само да се подчинявате. Ето ви тук нещичко, което избрах за вас пътем.
Той й подхвърли през масата пръстен с двукаратов диамант, Госпожица Ашър го отметна обратно с вилицата си.
— Не ставайте нахален! — сряза го тя.
— Аз имам сто хиляди долара — каза Плат. — Ще ви построя най-хубавата къща в Западен Тексас.
— И сто милиона да имате, не можете да ме купите, господин търговецо. Не предполагах, че ще си имам неприятности с вас. Отначало ми се видяхте по-различен от другите, но излиза, че всички сте еднакви.