Момчето явно здравата послъгваше. Време бе да свалим картите.
— Слушай сега, Ърнест. Искам да си поговорим. Тъй — казвам се Малкълм Блин и съм…
— О, знам! Хищникът обирджия, стопанинът на складовете…
— Какво? — изпищях.
— Чел съм за вас в „Тримата мускетари“. Не, сбърках — в „Шестнайсетте търговци“ на Капън. Това се казва книга! Но вие още не знаете за Капън. Книгата му я публикуваха в…
— Кога?
— Ами тогава… Добре де, ще ви разкажа всичко. Вие сте един от главните тук. Работата е в това, че аз не съм оттук.
— А откъде?
— От бъдещето. Аз общо взето нямам работа тук, но просто бях длъжен да видя един хищник обирджия със собствените си очи. Толкова е интересно… Исках да видя как се правят фирми, как се разоряват конкуренти, как те притискат с дългове…
— Чакай, чакай… От бъдещето, казваш?
— Да, според вашия календар от 6130 година. О, не, това е по друг календар. От 2369 година от новата ера. В смисъл от вашата…
През цялото време си мислех, че или ги разтяга здравата, или е откачалка. Добре де, ама откъде е взел боята в гранули?
— Тази боя… тя също ли е от твоето време?
— Да. В магазините нямаше, пък толкова исках да ме харесат… Този Хенеси също е хищник грабител, нали? Затова отидох в моето време, пробвах по спириликса и намерих.
— Спириликс ли? Това пък какво е?
— Почти кръгъл узикон, един такъв… Вашият учен Венцеслаус го е изобретил горе-долу по това време. Някъде бях чел, че имал големи трудности с финансирането… Дали пък не бе в друг век?… Не, не, точно в това време. Или…
Пак се размисли.
— Добре де — спрях го аз. — Няма никакво значение. Ти по-добре ми кажи как се прави тази боя. И от какво.
— От плавинова киселина. Бластира се трикратно и се получава…
— Чакай, чакай. Какво означава бластира се и защо трикратно?
— О, това още не го знам. Всичко е свързано с технологията на дежекторния процесор на професор Шмутц — и се разсмя. — Ама това ще го учим чак след две степени на отговорност. А може и да не стане, ако нямам добри самоизяви… Имам още два часа.
Продължаваше да си говори нещо, но не го слушах повече. Всичко отиваше по дяволите. Не можех да доставя такава боя.
Единствената надежда беше да се анализира образеца, но тази дяволия с тройното бластиране… Все едно да вземеш парче закалена емайлирана стомана и да я дадеш на някой средновековен алхимик. Дори да има модерна лаборатория, дори да му кажеш как да я ползва, той едва ли ще разбере как стоманата получава своята здравина и блясък.
С две думи, имах всичко на всичко една кутия с боя. Само една. Ако не измисля нещо — край. Признавам — алчен съм. Но само за пари. Затова и си мислех как да превърна този невероятен случай в по-голям куп зелени хартийки с повечко нули върху тях. Момчето не трябваше нищо да заподозре. Аз капиталист ли съм, или лукова глава? Просто трябваше да го надхитря и да измъкна нещо.
— А къде е твоята машина на времето, Ърнест? — попитах съвсем нехайно.
— Машина на времето ли? Нямам такава машина… А, вие сигурно питате за хронодрома… Направих си един съвсем мъничък, само за проучвания. Много ми се искаше да видя някои неща, например крал на медиите, банкери, хищници грабители като вас, или например истински бос на икономиката. Или например борсова спекулация, когато милиони дребни вложители губят спестяванията си и затъват до кръста. Или беше „до гуша“?
— До гуша. А къде се намира този твоя хронодром?
— Не „къде“, а „кога“. Веднага до училището. Аз трябваше да се подготвям за самоизява… Но мисля, че ще успея навреме да…
— Разбира се, че ще успееш. Не се притеснявай. А аз мога ли да използвам твоя хронодром?
— Няма да стане. Нито тренировки, нито поне втора степен на отговорност… Скоро трябва да се връщам. Е, пак е нещо — видях един истински хищник грабител!
Извадих цигара и я запалих.
— Слушай, а при вас има ли някаква машинария за гледане в бъдещето?
— Въртящ дистрингулатор? Има. На главния хронодром. Само че аз още не знам как се работи с него. За него трябва шеста или седма степен на отговорност.
И тук ударих на камък! Е, можех да кажа на хлапето да донесе още няколко кутии с боя. Но ако анализът не даде резултат, какъв е смисълът? Друго ще е някакъв апарат, нещо абсолютно ново, което може да се продаде за големи пари. Или например тая дяволия за гледане в бъдещето — ами аз ще направя милиони! Резултати на изборите, покачване на фиксинга… Но момчето не може да го донесе.
— А как е с книгите? Химия, физика? Промишлени методи? Какво имаш вкъщи?
— Аз не живея в къща. И не уча по книги. Нашето обучение е хипнотично.
Кипвах! Милиони долари се изплъзват от ръцете ми, а не мога да направя нищо! Момчето ще си тръгва, видя всичко (даже истински жив хищник грабител!), а сега — чупката, да се самоизявява! Трябваше да намеря някаква кукичка.