Чудомир
Курорт
Надвечер пред хана спря каруца и из нея слязоха три куци жени и един гърбав мъж без възраст. Свалиха денкове, кошници, бохчи и опрашени, със смачкани поли, по които тук-там висяха сламки, се намъкнаха в кръчмата. Още щом видя каруцата на завоя, жената на ханджията извика силно:
— Идат!
И прати веднага детето си да съобщи на брат й в общината. Детето хукна босо, прескочи водата, покатери се на купчината пръст, ритна едно празно кошче пред една врата, като весело подвикваше:
— Идат, идат! Гостите идат!
Показаха се рошави глави през плетищата, из плевниците, жените, струпани на фурната, наизлязоха, загледаха надолу, заговориха по-високо и курортното село Долно Потуранци, на края на което имаше минерална баня, се оживи.
Като казаха новината на кметския наместник, той си обърса мустаците, закрачи из канцеларията и като закопча разгърдената си риза, извика разсилния.
— Кѐжо, иди да видиш стоят ли заковани бастуните и патериците по бряста! Ако ги няма, събери оттук-оттам каквото намериш из селото и като притъмнее, да ги наковеш. Хайде, гледай само да не те види никой! Чу ли? Колкото можеш повече накови!
Бастуните и патериците, заковани на бряста пред банята, бяха най-убедителната реклама за лечебността й. Болните пристигаха, значи, с помощта на тия подпирачки и след няколко само потопявания те им ставаха ненужни и ги подаряваха на банската управа за спомен и явно доказателство.
Разсилният тръгна бързо към баните. Пред амбулаторията имаше блато, пълно със свини, пропъди ги и се отби да обади за гостите на селския бръснар. Не се мина много, и той, качен на колело, запраши към града. Бръснарницата му представляваше разсъхнала дъсчена барака и за да не се провират жаби и малки котета през пролуките, отиде да си изпроси няколко цветни стари афиша от читалищното кино, за да я изпуши и тапицира същевременно. Освен това бяха му се свършили грамофонните игли.
Общинският писар, който цяла зима ходеше с разкопчана антерия, засегнат чувствително от новината, въпреки че беше делник, на другата сутрин се яви на работа с намазани с прясно масло коси, с гумена яка и пембена връзка. Старият фелдшер, и той се размърда необичайно. Като избърса с вестник единствената полица в амбулаторията и подреди кутиите, издуха масата, нахрани котката с четирите котенца, която квартируваше в съседство с кошницата с памука и марлите, взе стародревния хаван и започна да приготовлява своя специалитет — „сладкия мехлем“. Кръчмарят си отръска потурите, зашиха му копче на ризата и като събра в една кошница всичките стъкла, чаши и чинийки, напуща ги внимателно да се накиснат в чебура, в който децата му току-що бяха къпали кучето.
Отсреща месарят, който колеше месо само срещу два празника, донесе на кобилица разсечен овен. Окачи го на куките, посрита, посрита с крака нечистотиите, натика ги в един ъгъл и седна навън на трикрако столче, за да чака клиенти.
Почака той час, два и понеже куците жени си носеха от къщи храна за две седмици и не се явиха, подпря главата си на стената, проточи боси крака досред пътя и задряма. Закъснелите мухи бръмчаха около отворената му уста, но понеже не се реши никоя да кацне в подножието на един такъв опасен кратер, налепиха се между пръстите на краката му и го караха да подритва от време на време като вол, когато го коват. В идеален полукръг около окаченото месо с изплезени езици пазеха почетна стража един взвод гладни селски кучета.
Първите посетители на курорта свариха най-неподготвен зарзаватчията. Дюкянът му беше до месарницата, но понеже беше пълен с царевичина, до обед я разчиства. След това донесе от къщи няколко килограма поникнали ланшни картофи, окачи една огърлица сухи червени пиперки и седна да пише записка до града да му пратят три килограма бакла.
През къща, през две по улицата почнаха да метат. Жената на ханджията лепеше хартии по изпочупените прозорци, другаде изнасяха черги и козяци и ги постилаха из плевниците и под сушините, гдето щяха да спят временно хазяите, а стаите подреждаха за гости.
Следобед бозаджията, който живееше в съседното село, също пристигна с магаре, натоварено с две бурета и чувалче с просо отгоре. Преди да каже добър ден, магарето го изпревари и произнесе няколко слова, тъй гръмогласни и предизвикателни, че накара няколко свои побратими из селото да влязат в пререкание с него. Пред бюфета до банята телякът и разсилният ковяха пейка. На един прозорец цъфна червено мушкато. На фурната, наредени един до друг, се ухилиха няколко топли хляба и пет-шест микроскопични симидчета, месени от същото брашно. На площада около банята се трупаха мъже и жени да чакат гости и да им предлагат стаите си. Наемателят на баните, и той се разхождаше гологлав наблизо по шосето и гледаше непрестанно идат ли каруци, но освен бръснаря, който се завърна неузнаваем от прах, друг никой не се показа. Щом слезе той, и се залови за работа. Забърка в легена за бръснене тесто и почна да тапицира „фризьорския салон“. За един час го преобрази до неузнаваемост. Над огледалото, което в горната си част удължаваше лицата като пъпеши, а в долната ги сплескваше като тикви, се просна разголена и сладострастно обнажена Мирна Лой. Насреща й намигаше многозначително Чарли Чаплин. Под окачалката за дрехи, вирнал крака нагоре, се измъчваше цял един балетен ансамбъл. По погрешка ли, или нарочно афишът беше залепен наопаки. Един страхотен влак до балета с пълна бързина се готвеше да скочи в някаква пропаст. Два афиша от Парижкото изложение, едно табло с Отело над трупа на Дездемона и портретът на съдържателя с накъдрени около ушите коси, наплют от мухи, довършваха декорацията в заведението.