Ала нямаше нищо повече, което да им предложат.
103.
Бяха претърсили всеки сантиметър земя в радиус от три километра от старата болница, но от Марк и Чарли нямаше и следа. Намериха само локва прясна кръв в коридора на четвъртия етаж. Лабораторните тестове потвърдиха, че е на Марк. Детектив Макандрю се разплака, но тя не беше единственият разстроен член от екипа. Хелън едва сега осъзна колко обичан бе Марк в управлението. Нищо чудно, че хората я мразеха.
И така, оказваше се, че Марк и Чарли са били подмамени в болницата, а после отведени другаде. В непосредствена близост до болницата нямаше камери за наблюдение. Камерите по околните оживени улици бяха снимали десетки товарни микробуси в този часови диапазон, но кой от тях беше техният? Къде ги бе отвела? В района със сигурност имаше много изоставени сгради и складове. Екипи от униформени полицаи вече ги проверяваха с помощта на кучетата, които Хелън бе изискала. Разпитваха всеки потенциален свидетел и минувач, обиколиха и по къщите. Ако някой се държеше подозрително, претърсваха къщата му от тавана до мазето, ако се наложеше. Трябваше да ги открият.
Хелън изцяло залагаше на идеята, че те все още са някъде наблизо. Сюзън може и да ги бе преместила на друго място, но те бяха полицаи и стояха нащрек — по-висока летва от останалите й жертви. Този път тя трябваше да внимава повече и да залага на сигурно. Ето защо имаха нужда от очи и уши — колкото повече, толкова по-добре — които да пребродят Саутхамптън, Портсмут, че и отвъд. Хелън вече бе помолила за подкрепление от съседните полицейски управления, беше мобилизирала общинските полицейски отряди и бе прекратила всички отпуски в Централното управление на Саутхамптън. И пак не беше достатъчно.
Имаше още една неизползвана възможност. Емилия Гаранита бе подочула за неуспешната полицейска акция в старата детска болница. Подразнена, че не е била уведомена навреме, тя непрекъснато звънеше на Хелън в отчаяни опити да разбере каква бе целта на претърсването и защо оттогава кипеше такава активност. Дали издирваха Сюзън? Или имаше още жертви?
Рискован ход, но Хелън нямаше друг избор. Течеше четвъртият ден от разследването им, а те все още не разполагаха с нищичко. Затова тя взе телефона и набра номера й.
104.
Емилия Гаранита обожаваше работата си. Често работеше извънредно срещу мижаво заплащане, а мнозина от имащите власт се отнасяха откровено грубо с репортерите от местната преса, но за Емилия всички тези неща нямаха значение. Тя бе пристрастена към адреналина, към непредсказуемостта и вълнението, които работата й осигуряваше ежедневно.
След това се нареждаше усещането за могъщество. Колкото и презрително да се държаха политиците, ченгетата и адвокатите, всички те се ужасяваха от репортерите. Те бяха силно зависими от благоразположението на обществото за напредъка в кариерите си — и именно репортери като Емилия казваха на обществото какво да мисли. Сега, когато седеше срещу Хелън Грейс, журналистката усещаше това могъщество. Емилия бе избрала мястото за среща — не Хелън — и тя определяше правилата. Грейс се нуждаеше от помощта й, така че край с лъжите и недомлъвките.
— Двама наши полицаи са в неизвестност — направо започна Хелън. — Чарли Брукс и Марк Фулър. Познаваш ги, ако не се лъжа. Възможно е да са били отвлечени, така че се нуждаем от вашата помощ — от помощта на вашите читатели — за да ги издирим.
Докато Хелън говореше, Емилия изпита онова познато вълнение. Другият страхотен момент в професията на репортера — голямата новина, истинската сензация, може да падне в скута ти по всяко време. И точно заради дни като този си струваше да търпиш останалото. Всички онези изгубени часове, прекарани в отразяване на дела в съда — вандализъм, побоища, обири — бяха цената, която плащаш, за да си спечелиш истинска история. И когато такава наистина се появи, трябва да си готов да я посрещнеш. Защото това са историите, които те правят известен.
Емилия едва смогваше да записва, макар че използваше стенография. Развитието на този случай беше смайващо и тя вече виждаше мащабите на сензацията. А да изпревари националната преса за новина като тази — това наистина беше удар в десетката.