И все още нищо. Все същата съкрушителна тишина. Все същото смазващо безсилие. Марк и Чарли се намираха там някъде, навън, и Хелън не можеше да направи нищо, за да им помогне.
Постоя десетина минути в апартамента си, качи се на мотоциклета и пое обратно към управлението. Там някъде със сигурност имаше ключ към тази загадка. И Хелън трябваше да го открие.
108.
Чарли знаеше, че вече беше късно за спасение. Вече не очакваше спасителния отряд. Дори вече не мислеше колко дълго би могла да издържи — времето бе станало разтегливо понятие, откак пребиваваха тук.
Не спираше да си представя бебето вътре в нея. Някак си знаеше, че е момиче. В представите й то бе човек с характер и собствени нужди, а не просто купчина клетки. Представяше си как бебето й плаче за храна, объркано и измъчвано от въпроса защо не получава нищо от майка си. Това не биваше да се случва. Дали нейното мъничко стомахче се свиваше от глад, също като Чарли? Бебето може би все още си нямаше стомахче, помисли си тя, но тя просто не можеше да пропъди образа му от съзнанието си. Обричам бебето си на гладна смърт. Обричам бебето си на гладна смърт. Марк и Чарли сами се бяха поставили в тази ситуация. Вината бе тяхна. Но бебето й беше невинно. Чисто и невинно. Защо бебето й трябваше да плаща цената за вината им? Гневът от собствената им глупост я изгаряше отвътре. Поне духът й не бе угаснал, за разлика от измършавялото й, безполезно тяло.
Тя се насили да преглътне яростта си. Опита се да заспи. Но нощта беше дълга. И студена. И тиха. Чарли се опита да заспи, но бебето й не спираше да крещи.
Крещеше й да вземе пистолета.
109.
Екипът бе инструктиран и изпратен по задачи. И докато Бриджис, Сандерсън и останалите обикаляха графството, че и извън пределите му, Хелън остана в стаята на разследването. Някой трябваше да координира това мащабно издирване, освен това я мъчеше неприятното усещане, че пропуска нещо важно, и искаше да прегледа отново всички факти и доказателства.
Бе проследила и най-малката нишка. Всеки градски съвет в Южна Англия бе помолен за съдействие и в момента служителите от съответните общински служби внимателно преглеждаха списъците с изоставени обекти, чакащи ремонт или събаряне. Пристанищните власти също бяха уведомени — подготвяше се списък със складове и плавателни средства, излезли от експлоатация. Течеше издирване и проверка на имоти под наем, но можеха да проучват само най-новите сделки, а кой би могъл да каже дали Сюзън не бе наела имот преди седмици.
Издирването беше мащабно и всеобхватно, но въпреки това Хелън се задушаваше от усещането, че всичките им усилия бяха напразни. Ако мястото, на което ги държаха в плен, бе избрано случайно, тогава какви бяха шансовете им да го открият?
Водена от страха си от провал, както и от усещането, че отговорът се намира точно под носа й, Хелън отново се върна към ключовите места от детството си, които бе споделяла със сестра си. Като малка боготвореше Мериан, по-силната от двете, и я следваше като сянка. Където е Мериан, там е и Джоди, така разправяха всички. Променяйки името си и живота си, Хелън се бе опитала да се измъкне от тази сянка, но сега тя отново висеше над нея заедно с мрака и отчаянието, които носеше със себе си.
И точно когато преглеждаше материалите си за „Ароу Секюрити“, Хелън усети онази първа тръпка на вълнение, оживлението, което предвещаваше появата на нова улика. В ерата на равенството между половете присъствието на охранител от женски пол не би трябвало да прави впечатление. Но колко жени наистина упражняваха тази професия? Нещо повече — тази жена бе започнала работа в „Ароу“ преди два месеца. Имаше за задача да държи под око имотите между Кройдън и Бромли, тъй като самата тя живееше в този район. Но препоръките й изглеждаха съмнителни и изфабрикувани и една бърза справка с администрацията доказа, че домашният адрес на въпросната служителка е фалшив.
Хелън изпрати по факс оригиналната снимка от досието на Сюзън, както и компютърно генериран образ на „състарена“ Мериан до „Ароу“, а разтревожената охранителна фирма незабавно й отговори. Жената от снимките много приличала на тяхна служителка, която се представяла с името Грейс Шийлдс.