Грейс. Вече нямаше съмнение. Но какво означаваше това — „майната ти“ или „ела тук“? Хелън заложи на второто и отново пое към „Чатъм Тауър“. Не можеше да е сигурна дали — и кога — сестра й очакваше от нея да открие тази връзка, но тя вече бе решила. Или Мериан, или Марк и Чарли се намираха някъде в „Чатъм Тауър“ и тя щеше да ги открие.
Хелън се изпълни с надежда, докато се носеше с висока скорост в северна посока. Влизаше във финалната фаза на играта.
110.
Валеше дъжд, когато ме отведоха.
Не бях го забелязала, докато ме влачеха към полицейската кола, но докато седях на задната седалка като най-обикновен престъпник, видях как пулсиращата синя светлина се отразява в локвите по улицата.
Чувствах се вцепенена. Психолозите биха казали, че се намирах в състояние на шок след убийствата, но не вярвам на това. Да, бях в шок, но не от това. Опитаха се да ме накарат да говоря с тях, но аз не исках — не можех — да обеля и дума. За мен това бе началото на края.
Вдигнах поглед и я видях — стоеше на входната врата и се взираше в мен. Беше увита в одеяло, около нея се суетеше социален работник, но тя просто стоеше и гледаше право напред, сякаш не можеше да повярва какво се случваше. Но то се случваше и тя бе виновна за случващото се. Тя разби семейството, не аз.
За мен се написаха всички тези ужасни неща в пресата, мен осъдиха, мен оплюха и очерниха. Но тя извърши истинското престъпление и го знаеше.
Видях го в очите й, докато полицейската кола ме отвеждаше. Тя беше Юда… не, не това… тя беше по-лоша и от Юда. Той е предал приятел. Тя предаде сестра си.
111.
Направѝ го бързо, веднага. И да се свършва.
Марк се насили да помръдне, да събере последните си остатъци енергия и да го направи. Треската го изгаряше, тялото го болеше, изпитваше огромна трудност да раздвижи краката си, но духът му бе по-силен от тялото.
Чарли лежеше в другия край на стаята. Плачеше и крещеше? Дали не започваше да полудява? Обикновено бе толкова спокойна, толкова сърдечна, а сега преливаше от ярост и агресия, съскащ хищник по пътя към лудостта. Какво ли се случваше в ума й?
Пистолетът лежеше помежду им. Марк не можеше да откъсне очи от него. Сега, когато бяха изчерпали всички възможности за бягство, оръжието оставаше единственият им изход.
Марк се надигна на лакти, но ръцете му мигновено го предадоха и той се свлече на пода, удряйки силно брадичката си в каменната повърхност. Ядоса се и опита отново. Напрегна всяко мускулче, за да надигне тялото си от земята. Този път успя и побърза да подпъхне колене под гръдния си кош. Остра болка прониза гърдите, краката, ръцете му — тялото му роптаеше и се съпротивляваше, но той нямаше да му позволи да спечели.
Хвърли още един поглед към пистолета. Леко, без резки движения, каза си. Надигна се бавно и приседна. От внезапното изправяне главата му започна да тупти и в съзнанието му се появи неканен спомен — как Елси слага хладна памучна кърпа на челото му, за да облекчи махмурлука му от новогодишната нощ. Малко ангелче. Неговото малко ангелче.
Пистолетът лежеше на метър и половина от него. За колко време би могъл да покрие това разстояние? Вече нямаше връщане назад. Само миг колебание и цялата му решителност щеше да се изпари. Момент на нерешителност и тялото му щеше да го предаде. Вече бе взел решение и нямаше да спре пред нищо.
Той запълзя на четири крака. Болката не се търпеше, но Марк не спираше да се движи напред. Чарли го чу и се обърна, но вече беше твърде късно — Марк бе стигнал целта си. Той грабна пистолета и свали предпазителя. Беше време за убиване.
112.
Валеше проливен дъжд — внезапно се бе извила буря и водните талази плющяха срещу Хелън по пътя й към „Чатъм Тауър“. Сякаш времето бе изпълнено със същата ярост, която движеше Хелън напред.
Водата се стичаше по визьора на шлема й и в първия момент, когато Хелън я видя, тя изглеждаше като призрак, като някакво видение. Отначало реши, че е служител на „Ароу“, излязъл да я посрещне, но после осъзна, че е жена. Тя мигновено се напрегна, намали скоростта и посегна към оръжието си.
После дъхът й секна. Стисна очи, после ги отвори, надявайки се да греши. Но не грешеше. Спря мотоциклета, скочи от него и хукна към мократа полугола фигура. Чарли я блъсна настрана и я подмина като непозната. Хелън стисна ръката й и я дръпна обратно към себе си. Чарли се обърна и с дивашка ярост в погледа се опита да ухапе Хелън по лицето. Хелън я отблъсна и силно я зашлеви. Шамарът сякаш стъписа Чарли и тя се свлече на колене. Кална и полугола, тя изглеждаше като кошмарно подобие на наперената жена, която Хелън някога бе познавала.