— Не ме забравяй — подвикна Емилия, докато Хелън влизаше в полицейската морга.
Хелън знаеше, че животът й току-що бе станал малко по-труден. Ала нямаше време да размишлява по този въпрос точно сега.
Хелън имаше среща с труп.
12.
Той изглеждаше като призрак. Безгрижното, красиво лице от профила му във „Фейсбук“ по нищо не приличаше на хлътналата смъртна маска, която Хелън гледаше в момента. Измършавялото тяло на Сам лежеше върху масата за аутопсии пред нея и се присмиваше на щастливия, изпълнен с надежда човек, който някога го бе обитавал. Дълбоко печална гледка.
Хелън извърна поглед, за да се разсее и да провери докъде е стигнал патологът Джим Грийвс. Дори след трийсет години в тази професия Джим все още отделяше цяла вечност да се подготви за аутопсия. Безкрайното миене на ръцете го караше да изглежда като съвременна лейди Макбет (макар и с наднормено тегло), а когато човек наблюдаваше несръчните му опити да напъха ръцете си в стерилни ръкавици, му се приискваше да отиде до него и да му помогне. Някои полицаи всъщност не издържаха и го правеха. Други смятаха, че вече не го биваше, но Хелън знаеше най-добре и не го пришпорваше. Тя смяташе, че си струваше да почака; освен това имаше нещо магическо в бавната му трансформация от едър, татуиран дебелак в униформен, проницателен патолог, който й бе помогнал да направи пробив в не един или два заплетени случая.
— Онова, което ще кажа, е придружено с обичайната уговорка, че мнението ми не е окончателно, тъй като отново съм принуден да бързам…
Хелън се усмихна — свикнала на мърморенето на Джим — и го остави да продължи. Тя наистина го караше да бърза, но нямаше друг избор. Уведомяването на майката на Сам за смъртта му беше ужасно, отчасти защото Хелън разполагаше с твърде малко информация. Оливия Тейлър беше вдовица от няколко години, така че нямаше партньор, който да я подкрепи в този труден момент. Тя трябваше да намери някакъв начин сама да помогне на децата си да приемат смъртта на скъпия си по-голям брат, а Хелън трябваше да й даде достатъчно информация. Затова се налагаше да потвърди или да отхвърли версията на Ейми по най-бързия начин.
Джим бе приключил с мърморенето. Той се обърна към тялото на Сам и започна резюмето си:
— Единична огнестрелна рана в гърба. Куршумът е влязъл под дясната лопатка и е заседнал в гръдния кош. Използвам термини, така че очаквам да ми кажеш, ако има нещо, което не разбираш, нали?
Хелън остави това без коментар; сарказмът на Джим бе типичен за всеки патолог, с когото някога бе имала работа. Той продължи, без да изчака реакцията й:
— Причина за смъртта: спиране на сърдечната дейност. Вероятно причинена от загуба на кръв, но аз бих заложил на шока от удара. Той е бил много зле още преди да го застрелят. Налице е атрофия на торса, крайниците и лицето — ясни признаци за това са хлътналите очни ябълки, кръвта около венците, загубата на коса. Пикочният мехур и червата са почти празни, стомахът съдържаше парчета плат, косми, лепило за плочки, както и човешка плът.
Джим заобиколи масата, за да повдигне дясната ръка на Сам.
— Плътта е била негова, отхапана от горната част на дясната му ръка. Съдейки по състоянието на раната, бих казал, че е успял да отхапе три или четири хапки, преди да се откаже.
Хелън затвори очи — ужасът на последните дни от живота на Сам бавно проникна в съзнанието й — после се насили да ги отвори отново. Джим обърна наръфаната част от ръката на Сам към нея, за да я огледа добре, после внимателно я положи обратно.
— По моя преценка той не е приемал храна и течности поне две седмици, а може би и по-дълго. Организмът му е функционирал благодарение на запасите от мазнини, а след изчерпването им е започнал да смуче хранителни вещества от вътрешните му органи. Бил е на косъм от пълна органна недостатъчност, когато е бил убит. От информацията, която имам за медицинското състояние на момичето, тя се е намирала в същото положение. До няколко дни и двамата са щели да умрат.
Джим направи още една пауза, този път, за да разлисти записките си.
— Кръвен анализ. Очаквани резултати за човек, който страда от тежка дехидратация и е пред пълна органна недостатъчност. Единственото необичайно са остатъчните следи от бензодиазепин. Очаквам да откриете следи от него и в нейната кръв, както и по-значителни количества в изпражненията им.