— Ти наистина ли си вярваш? Наистина ли, с ръка на сърцето?
— Да, вярвам.
— В такъв случай няма какво повече да си кажем. Сбогом, Джоди.
И точно в момента, когато Бриджис разби вратата и нахълта, в стаята отекна един-единствен изстрел.
117.
През пелената на проливния дъжд Чарли видя смътните очертания на две фигури. Мъж извеждаше жена от сградата. Чарли не беше религиозен човек, но през последните десет минути не спираше да се моли с цялото си сърце за чудо. И сега щеше да получи своя отговор.
Изскубна се от ръцете на парамедиците и се затича. Успя да направи едва няколко крачки, преди краката й да омекнат и да падне на колене в калта. Предпази очите си с длан от дъжда и се напрегна да види дали Бриджис просто помагаше на жената, или я беше арестувал.
И тогава съвсем ненадейно, за миг, слънцето грейна между навъсените облаци.
Беше Хелън. Тя бе оцеляла. Парамедиците се затичаха към нея, колегите й я наобиколиха. Но тя ги отблъсна настрана. Чарли извика името й, но Хелън я подмина, сякаш не я чуваше.
Детектив инспектор Хелън Грейс се отскубна от Бриджис и тръгна през дъжда обратно към мотоциклета си. Всичко свърши. Тя беше жива. Но не се чувстваше победител. Мъките й едва сега започваха. Защото — както Мериан твърде добре знаеше — онези, които проливат кръвта на най-близките си хора, никога не намират спокойствие. Сега бе ред на Хелън да живее с това бреме.