Хелън кимна. Криминалистите вече бяха потвърдили наличие на следи от това мощно успокоително в екскрементите им, взети от басейна. Хелън потисна нарастващото си безпокойство, но всичко това вече водеше разследването в една-единствена посока. Джим продължи да говори още десетина минути, после Хелън го прекъсна. Вече имаше всичко, от което се нуждаеше.
Противно на всякаква логика, историята на Ейми започваше да звучи все по-правдиво. Криминалистите бяха открили частици от въже близо до един от ъглите на басейна, което подкрепяше показанията на Ейми за въжена стълба. Освен това по дрехите им имаше петна от пръст и следи от растителност, което предполагаше, че Ейми и Сам може би наистина са били издърпани от автомобил и влачени по земята до изоставения басейн. Би ли могла сама жена да влачи тежащия седемдесет и пет килограма Сам, или е имала нужда от съучастник?
Докато се качваше обратно към седмия етаж, Хелън вече знаеше, че оттук нататък този случай щеше да я обсеби цялата. За нея нямаше да има спокойствие, докато не разкриеше това странно престъпление. Още щом влезе в стаята, с удоволствие отбеляза, че Марк вече действаше по случая. Съществуваха куп практически и бюрократични проблеми, които можеха да попречат на сериозно разследване като това, и Хелън имаше нужда от увереност, че нещата ще вървят гладко. Марк бе образцов детектив сержант — твърд и ефективен — който умееше да накара всички да гребат в една посока. Беше подбрал добър екип от полицаи — детективите сержанти Бриджис, Граундс, Сандерсън и Макандрю в допълнение към редовите сътрудници — и разследването започваше да се развива активно пред очите й. Марк се втурна към нея, когато я видя да влиза.
— Какво ще кажем на пресата, шефе?
Добър въпрос, който Хелън обмисляше от момента, в който се бе разделила с Джим Грийвс. Емилия Гаранита нямаше да се откаже, а след нея щяха да се появят и други. Млада жена бе застреляла приятеля си някъде в пущинаците. Ужасяваща история, идеална за пресата.
— Възможно най-малко. Докато случаят е под наш контрол, няма да разгласяваме, че има замесена и трета страна. Затова ще определим случая като битов, но няма да навлизаме в подробности. Пресата ще започне да бълва какви ли не предположения относно Сам и защо Ейми го е убила…
— Но ние не искаме да почерняме името му безпричинно — довърши мисълта й Марк.
— Именно. Той и майка му не го заслужават.
— Добре, на този етап ще действаме съвсем дискретно.
Той отново се залови за работа. Имаше занемарен вид — недоспал, небръснат, с измачкани дрехи — но все още във форма. Всеки следовател би се радвал Марк да бъде член на екипа му. Хелън искрено се надяваше, че той ще продължи да работи добре.
Доволна, че всичко е под контрол, тя си позволи пет минути почивка за чаша чай. Чувстваше се уморена, разпитът на Ейми беше изтощителен, а посещението в моргата — още повече. Искаше да се „изключи“ за момент, ала мозъкът й отказваше да го направи. Ужасната смърт на Сам я бе разтърсила издъно и сега не можеше да пропъди образа на безжизненото му, изкривено лице. Мъчителна гледка, която майка му тепърва щеше да види.
Беше толкова потънала в мисли, че забеляза Чарли едва когато тя застана до нея.
— Шефе. Със сигурност искаш да видиш това.
Имаше достатъчно неприятни изненади този ден, но Хелън усети, че я очакваше поредната такава.
Чарли й подаде две снимки — двама елегантно облечени като бизнесмени мъже, единият около трийсетте, другият значително по-възрастен.
— Бен Холанд и Питър Брайтстън. Обявени за издирване преди три дни. Връщали се от среща на адвокати в Борнмът. Но така и не се прибрали у дома.
Хелън изпита ужасно предчувствие.
— Колата им е открита в Ню Форест. Екип на местната полиция и охраната на парка претърсили всеки сантиметър от гората. Няма следа и от двамата.
— И? — Хелън подозираше, че имаше още.
— Палтата, чантите и портфейлите им били в колата. Мобилните им телефони са открити наблизо — с умишлено повредени SIM карти.
Още едно отвличане. По-странно и от първото. Двама възрастни мъже — умни, силни, способни да се грижат за себе си — бяха изчезнали безследно.
13.
Как можеш да се събудиш, когато сънуваш? Когато си в хватката на ужасен кошмар, как се измъкваш от бездната?
Бен Холанд си задаваше тези въпроси непрекъснато. Сигурно сънуваше. Да, той наистина сънува, точно в този момент. Може би той и Джени са отишли в магазина за алкохол след работа и са взели бутилка водка „Бизон Грас“? Може би точно в момента сънува алкохолен сън? И всеки момент ще се събуди с пулсираща болка в главата и глуповата усмивка на лицето…