Бен изживяваше своя ад. Не обичаше тесни пространства. Винаги искаше да знае къде се намира изходът. Но сега бе заклещен в капан, при това под земята. Погребан жив. Ръцете му вече започваха да треперят. Чувстваше се замаян, потеше се, пред погледа му танцуваха светлинки. От години не бе получавал пристъп на паника, но сега нямаше да му се размине. Чувстваше се притиснат, започваше да се задушава.
— Трябва да изляза. — Бен се изправи на крака, олюлявайки се. Питър се обърна, сепнат и объркан. — Моля те, Питър, трябва да изляза. ПОМОЩ! НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ! — Той крещеше, опитвайки се да предотврати паническия пристъп, но му прилоша и млъкна. Със сигурност някой щеше да ги открие и да ги спаси, нали? Трябваше да ги спасят. Алтернативата беше немислима.
14.
Марк Фулър излезе от полицейското управление малко след като Чарли пусна бомбата си. Бе започнато отделно разследване по новия случай, но засега основната работа по него вършеха униформените полицаи. Течеше мащабна двойна и тройна проверка на фактите и едва когато се потвърдеше, че имаше нещо съмнително в изчезването на двамата мъже, щеше да се намеси и отдел „Криминални разследвания“. Следващият ден се очертаваше дълъг за Марк, Чарли и останалите от екипа, затова Хелън ги изпрати по домовете им да си починат. Но Марк нямаше никакво намерение да спи.
Вместо това пое към покрайнините на града и паркира колата в тиха уличка на квартала „Шърли“. Никога не използваше личния си автомобил, за да не се издава. Очуканият „Голф“ със затъмнени прозорци трябваше да отклонява вниманието от истинската му цел и засега се получаваше — минувачите го виждаха като поредния тийнейджърски опит за освежаване на стара бракма. Идеалното място, от което да наблюдаваш незабелязано.
Зад стъклото на прозореца се появи седемгодишно момиченце; Марк изпъна гръб и погледът му се закова върху детето. То огледа улицата, после дръпна завесите. Марк прокле късмета си — имаше дни, когато Елси стоеше на това място по двайсет минути или повече. Шареше с поглед и с времето Марк успя да убеди себе си, че търсеше него. Въобразяваше си, разбира се, но това топлеше душата му.
По тротоара се чу потракване на високи токчета и той се сниши в седалката си. Глупава реакция, тъй като никой не можеше да го види в колата. Но срамът те кара да вършиш странни неща. Той просто не искаше тя да го вижда така. Слабата трийсет и две годишна жена стигна до къщата и още преди да успее да пъхне ключа си в ключалката, вратата се отвори и висок, мускулест мъж я придърпа в обятията си. Двамата се целунаха дълго и страстно.
Ето цялата история накратко. Бившата му съпруга обичаше друг мъж, а Марк беше изхвърлен като ненужна вещ. Заля го вълна от мощен гняв. Бе дал на тази жена всичко, а тя беше стъпкала сърцето му. С какви думи сложи край на краткия им брак? Не го обичала достатъчно. Най-жестокият удар по нечие самочувствие. Той не бе направил нищо лошо. Просто не й беше достатъчен.
Бяха се оженили твърде млади. Роди им се дете твърде бързо. Известно време хаосът и емоцията от родителството поддържаха близостта им. Споделеният страх, че бебето им ще спре да диша, ако го оставят без наблюдение, недоспиването заради параноята, че не се справят добре, но същевременно и огромната радост да виждат как момиченцето им расте и се развива. Но постепенно Кристина се умори от тежестта на родителските грижи — изтощителния режим, лишенията — и отново се посвети на кариерата си. Което направи аргументацията й по време на съдебната битка за попечителство още по-отвратителна. Тя изигра картата с майчинството максимално добре, противопоставяйки собствената си любяща същност, подредено ежедневие и добре платена работа на непредсказуемия и опасен живот на Марк като полицай в Саутхамптън, като не пропускаше да подхвърля и добре подбрани истории за пиенето му. И какво бе направила, след като получи попечителство над Ейми? Беше се върнала на работа и бе поверила грижите за детето им на любовника, с когото живееше. Жената, която някога бе твърдяла, че обича Марк с цялото си сърце, се бе оказала лъжлива и отмъстителна кучка.
Кристина и Стивън влязоха в къщата и всичко утихна. Елси би трябвало да се е изкъпала и да е облякла пижамата си. Сгушена в халатчето си с Хелоу Кити и пантофите, които Марк й беше купил, сега сигурно лежеше на дивана и гледаше „Сибийби, приказки за лека нощ“. Вече бе твърде голяма за тях, но все още много ги харесваше и никога не пропускаше епизод. Марк усети как гневът му внезапно утихна и на негово място се появи дълбока тъга. Той също бе смятал отглеждането на дете за трудно занимание — безкрайната поредица от вечерни вани, приспиване, четене на приказки, игри с други деца и какво ли още не — но сега би дал всичко да се върне отново във вихъра на това ежедневие.