Глупаво беше да идва тук. Марк запали двигателя и се махна оттам с надеждата, че тревогите му ще останат на улицата пред къщата. Ала те изпълваха мислите му и го караха да страда, че се е провалил, че е незначителен и самотен. И докато шофираше към дома си, той внезапно смени посоката и пое към Касъл Уей. Близо до пристанището имаше нелегална кръчма, която работеше до късно. Ако успееш да влезеш преди полунощ, можеш да пиеш до сутринта. Което напълно съвпадаше с плановете му.
15.
Домът на семейство Брайтстън бе внушителна викторианска къща близнак в богаташкия квартал „Ийстлий“. Хелън сновеше нервно отвън, измъчвана от гняв и безсилие. Имаше предварителна уговорка с Марк да се чакат тук в 09:30. Вече бе почти десет, а от него нямаше и следа. Тя остави трето съобщение на гласовата му поща, после реши, че няма смисъл да чака повече, и натисна звънеца. Защо трябваше да й връзва тенекия?
Отвори й Сара Брайтстън, привлекателна жена в средата на четиридесетте. Беше скъпо облечена, безупречно гримирана и не показа никаква емоция, че на прага й стои полицейски служител. Тя покани Хелън да влезе.
— Кога съобщихте, че съпругът ви е изчезнал?
Любезностите бяха приключили, затова Хелън премина директно към въпросите.
— Преди два дни.
— Въпреки че не се е прибрал и в нощта преди тези два дни?
— Питър е човек на живота. Понякога обаче се увлича. Тези пътувания до Борнмът бяха за забавление и е напълно в стила на Питър да вбеси целия екип, а после да пренощува в някой местен хотел. Но той не е безчувствен човек и на следващата сутрин би звъннал на мен и на момчетата.
— А имате ли някаква представа къде би могъл да е в момента?
— Старият глупак сигурно се е загубил. Вероятно колата им се е повредила и е трябвало да вървят пеша до някой автомобилен сервиз. Може да е прекалил с алкохола и да е изкълчил глезен или нещо подобно — типично за него.
Звучеше напълно убедена в думите си — не изпитваше никакво съмнение, че съпругът й е жив и здрав. Хелън бе възхитена от твърдостта й, но и леко озадачена.
— Колко души сте ангажирали с издирването му? — продължи Сара.
— Всички свободни полицаи.
Това поне не беше лъжа. Издирването действително течеше с пълна сила, но до този момент не бяха открили нищо и с всеки изминал час страховете на Хелън за безопасността им нарастваха. Пътят, по който бяха тръгнали двамата мъже, би трябвало да ги изведе от гората при Калмор — дълга разходка, но без особени препятствия. Времето бе хладно, но приятно, така че…
Дълбоко в сърцето си Хелън знаеше, че премеждията на Ейми и изчезването на Питър бяха свързани, но бе забранила на всички останали да го споменават — официално това все още беше проучване на сигнал за изчезнали хора. Хелън все още не беше казала на Сара, че работи в отдел „Убийства“. Отлагаше това за по-късно.
— Питър имаше ли някакви тревоги? Нещо притесняваше ли го? — попита Хелън.
Сара поклати глава. Погледът на Хелън се плъзна по стилното обзавеждане. Питър получаваше високи хонорари за адвокатските си услуги, а Сара работеше в търговията с антики, така че не им липсваха пари.
— Някой искал ли му е пари наскоро? Забелязали ли сте някаква промяна във финансовото си положение? Повече пари? По-малко?
— Не, всичко беше… нормално. Разполагаме с достатъчно средства, живеем спокойно. Винаги е било така.
— А как бихте описали брака си?
— Любов. Доверие. Стабилност.
Тя наблегна на последната дума, сякаш се почувства обидена от въпроса.
— Някакви проблеми на работното място? — попита Хелън, ловко променяйки темата.
Питър и Бен работеха за престижна адвокатска кантора, специализирана предимно в морското право. Много пари бяха замесени в продължителните им дела, особено в онези, свързани с корабоплаване и превоз на стоки. Някой би могъл да има полза от изчезването им.
— Чувствал ли е натиск във връзка с конкретно дело?