Готово — всички карти на масата.
— От колко време е така?
— Два месеца. Или три може би.
— Всяка нощ?
Марк сви рамене. Не успя да намери сили да каже „да“, макар да бе очевидно, че това е отговорът. Ставаше ясно — и за Хелън, и за Марк — че го делеше само крачка от алкохолизма. Той неволно зърна отражението си в стъклената стена зад Хелън. В съзнанието си все още се виждаше като хубавия мъж отпреди година — висок, строен, с гъсти къдрици — но сега бе стигнал дъното и му личеше. Отпусната кожа, безжизнен поглед. Небръсната, раздърпана развалина.
— Не мога да продължавам така. — Просто се изплъзна от езика му. Не го бе планирал. Не искаше да го казва. Ала наистина имаше нужда да поговори с някого. Хелън винаги бе откровена с него. Той й дължеше същото. — Не мисля, че е честно спрямо теб и екипа да съм пречка за работата…
Хелън го погледна право в очите. За пръв път през днешния ден Марк забеляза смекчаване в изражението й.
— Знам как се чувстваш, Марк, и ако имаш нужда да се оттеглиш за малко, да си починеш, няма проблем. Но не и да напускаш. Не можеш да ми причиниш това.
Гласът й бе твърд като стомана.
— Твърде добър си, за да зарежеш всичко. Ти си най-способният детектив сержант, с когото някога съм работила.
Марк не знаеше какво да каже. Очакваше подигравки, но тонът й бе мил, а предложението за помощ звучеше напълно искрено. Наистина бяха преодолели много трудности заедно — случаят с убийствата на „Паджет стрийт“ от миналата година бе връхната точка в кариерата на Марк — а с времето бяха изградили силна професионална връзка. По някакъв начин доброто й отношение се оказа много по-мъчително за него, отколкото гневът й.
— Искам да ти помогна, Марк — продължи тя. — Но имам нужда от теб тук. В разгара сме на разследване за убийство, така че, когато ти кажа, че искам да бъдеш някъде в 09:30, значи трябва да си там, дявол да го вземе. Ако не можеш да го направиш — или не искаш — ще те прехвърля в друг отдел или ще бъдеш отстранен от длъжност. Разбираш ли?
Марк кимна.
— Никаква водка за закуска — продължи Хелън. — Никакви обедни разходки до кръчмата. Никакви лъжи. Ако ми се довериш, аз ще ти помогна и заедно ще преодолеем това, но трябва да ми се довериш. Вярваш ли ми?
Марк вдигна глава и я погледна в очите.
— Разбира се, че ти вярвам.
— Хубаво, тогава да запретваме ръкави. Оперативката започва след пет минути.
И след тези думи тя отново потъна в работата си. Марк излезе от кабинета й — замаян от неочаквания обрат, но много по-спокоен. Хелън Грейс винаги успяваше да го изненада.
18.
Докато се прибираше с мотоциклета към апартамента си в центъра на града, Хелън не спираше да мисли за разговора си с Марк. Дали не бе твърде сурова с него? Или твърде деликатна? Дали не повтаряше предишни свои грешки? Продължаваше да размишлява над тези въпроси и когато хлопна входната врата зад гърба си. Сложи веригата на вратата и се запъти право към банята. Не беше спала четиридесет и осем часа и копнееше да се почувства отново чиста. Вдигна глава към струята и остави водата да облива лицето и гърдите й. После се обърна. Горещата вода плисна по гърба й и болката мигновено прониза цялото й тяло. Първоначално изпита непоносима агония, но болката постепенно намаля и Хелън отново се успокои.
Тя се загърна с хавлия и отиде в спалнята. Подсуши се, пусна хавлията на земята и се погледна в голямото огледало. Чисто голото й тяло бе привлекателна гледка, но малцина го бяха виждали. Подхождаше към интимните отношения с предпазливост и бе нащрек за неизбежните въпроси, затова връзките й бяха случайни и кратки. Не че на мъжете им пукаше особено — в общи линии изглеждаха изключително доволни да открият жена, която би си легнала с тях, без да им се мотае наоколо след това.
Хелън отвори гардероба, плъзна поглед по закачалките с джинси и ризи и се спря на спортен екип от две части — по-късно имаше тренировка по бокс, така че нямаше смисъл да се преоблича отново. Преди да затвори гардероба, огледа полицейските си униформи, старателно прибрани в безупречно чисти калъфи за костюми — носеше ги по време на дежурствата си като патрулен полицай. Онези дни бяха началото на нейното преобразяване. Първият ден, в който прибра косата си на опашка, закопча предпазната си жилетка и излезе на улицата, бе един от най-щастливите в целия й живот. За пръв път се почувства на мястото си. За пръв път изпита усещането, че е важна. Наслаждаваше се на начина, по който униформата я правеше да изглежда и да се чувства — безполовата й анонимност в съюзничество със силата и сигурността, които осигуряваше. Беше като дегизировка, но такава, която всички разпознаваха и уважаваха. Една мъничка част от Хелън копнееше да се върне на улицата, но тя беше твърде амбициозна и дейна, за да се задържи на този пост дълго време.