Хелън се отърси от носталгичните си мисли, направи си чаша чай и се запъти към всекидневната — просторна, спартанска стая. Нямаше снимки по стените или разпръснати списания. Чисто и подредено помещение, в което всичко си беше на мястото.
Хелън си избра книга и започна да чете. Лавиците бяха претъпкани с книги. Издания за криминално поведение, серийни престъпления, история на „Куонтико“ — всичките четени многократно. Тя рядко четеше художествена литература — не вярваше в щастливия край — но се прекланяше пред знанието. Докато разлистваше любимата си книга на тема криминална психология, запали цигара. Беше пробвала да ги откаже многократно, но винаги се предаваше накрая, затова се отказа да опитва. Можеше да изтърпи угризенията си заради тръпката, която цигарите й даваха. Всеки има някой и друг лош навик, казваше си.
Образът на Марк неочаквано изникна в съзнанието й. Какво ли правеше сега? Дали думите й бяха постигнали желания ефект, или точно в момента той беше в „Юникорн“ и давеше мъката си в алкохол? Порокът му можеше да му струва работата и дори живота — тя искрено се надяваше, че Марк ще намери сили да се поправи. Не й се искаше да го губи.
Хелън се опита да се концентрира върху книгата си, ала четеше думите, без да възприема значението им, и непрекъснато се връщаше назад, за да улови смисъла на прочетеното. Тя просто не умееше да безделничи — това бе една от причините да работи толкова усилено. Хелън дръпна дълбоко от цигарата си и усети как онези познати неприятни чувства бяха на път да я връхлетят отново. Тя загаси цигарата си, захвърли книгата върху масичката за кафе, грабна спортния си сак и се запъти към мотоциклета си.
Би могла да се отбие през службата на път за тренировката, за да провери дали имаше нещо ново. Трябваше да си намери занимание за през следващите няколко часа, за да държи мрака настрана.
19.
Не мога да си спомня кога за пръв път видях баща ми да удря майка ми. Имам лоша зрителна памет. Но ясно си спомням звуците. Звукът на юмрук върху лице. На тяло, което се сгромолясва върху кухненска маса. Череп, който удря стена. Скимтене. Крясъци. Тормоз и насилие до безкрайност.
Не можеш да свикнеш с това, никога. Но започваш да го очакваш. И всеки път, когато се случи, ставаш една идея по-гневен. И се чувстваш една идея по-безпомощен.
Тя никога не се съпротивляваше. И точно това ме вбесяваше. Тя просто го приемаше. Сякаш си го заслужаваше. Това ли си мислеше наистина? Както и да е, ако тя не възнамеряваше да му се опълчи, щях да го направя аз. Следващия път, когато й посегнеше, щях да се намеся.
Не се наложи да чакам дълго. Джоно — най-добрият приятел на баща ми — умря от свръхдоза хероин и след погребението баща ми пи в продължение на трийсет и шест часа без прекъсване. Когато мама се опита да го спре, той я удари с глава и счупи шибания й нос. Не можех да търпя повече и наритах тъпия негодник в топките.
Той ми счупи ръката, изби предните ми зъби и започна да ме души с колана си. Наистина си мислех, че ще ме убие.
Веднъж една психоложка изказа предположение, че това е основната причина за неспособността ми да създавам пълноценни връзки с мъже. Аз просто кимнах, обаче ужасно ми се искаше да се изплюя в окото й.
20.
Възможно ли е да умреш от страх? Питър не беше помръдвал от часове.
— Питър?
Нито звук. Бен усети прилив на надежда. Може би сърцето му не бе издържало от драматичното самосъжаление. Да, точно така. Щеше да е страхотно. Идеалното решение. Оцелява по-силният.
Бен веднага се почувства отвратително. Да пожелава смъртта на някого. Жалко бе дори да си го мисли, като се имаше предвид през какво преминаваха и двамата. А и дори да беше мъртъв, това броеше ли се? Щяха ли да го освободят? Той не го беше убил в крайна сметка.
Бен отново насочи мислите си към тяхната похитителка. Със сигурност не я познаваше — би запомнил дългите черни плитки и сочните й розови устни — така че защо бе избрала точно тях? Възможно ли беше това да е някоя извратена скрита камера на телевизионно риалити? Щеше ли скоро да се появи някой, който да разкрие, че оръжието е пълно с халосни патрони? Тонът й по телефона подсказваше друго. Жената искаше кръв.