Бен се разплака. В живота му вече имаше толкова кръвопролития, че нямаше по-голяма жестокост от това да приключи дните си така.
Сега. Защо не? Просто да разбере дали Питър е мъртъв, или не. Изглежда умрял, така че защо не?
— Питър?… Питър?
Бен внимателно се изправи на крака. Невъзможно беше да го направи тихо, затова нарочно вдигна шум. Протегна се, прозя се и каза:
— Отивам по нужда, Питър. Съжалявам.
Нищо.
Бен направи крачка към пистолета. После още една.
— Чу ли ме, Питър?
Бен бавно се наведе. Ставата на глезена му изпука — звукът отекна в стените на силоза, дявол да го вземе — и той застина. После бавно, съвсем тихо, вдигна пистолета от земята. Хвърли поглед към Питър в очакване да подскочи уплашен, но той не помръдна. Искаше му се да го бе направил. Тогава поне щеше да се е съпротивлявал. Той освободи предпазителя и насочи оръжието към гърба на Питър. Не, не така. Можеше да не улучи. Или само да го рани. Един бог знаеше какво би могъл да направи един рикошет в тези метални стени. Да ги убие и двамата? Да, шегата си я биваше.
Престани да отлагаш. Бен пристъпи крачка напред.
— Питър?
Той наистина е мъртъв. И все пак трябваше да го направи, за да е сигурен. За да е сигурен, че ще се измъкне. Внезапно през съзнанието му пробягна мисъл за Джени. Годеницата му. Която щеше да го преживее тежко. Която скоро щеше да е в прегръдките му. Която щеше да му прости. Разбира се, че щеше да му прости. Той просто щеше да направи онова, което трябваше. Което всеки би направил.
Още една крачка напред.
Бен сниши пистолета, докато дулото му почти опря в тила на Питър. Това е, помисли си и започна да натиска спусъка. Точно в този момент Питър внезапно се изправи и проряза с метална шина лявото око на Бен точно през средата.
21.
Хелън така и не стигна до спортната зала. Още щом влезе в стаята на разследването, Чарли се втурна към нея. Този път обикновено жизнерадостната Чарли имаше сериозно изражение. След кратък разговор на четири очи двете веднага излязоха.
— Лесбийска вечер във фитнес залата — пошегува се детектив сержант Бриджис, опитвайки се — безуспешно — да скрие факта, че точеше лиги по видимо хетеросексуалната Чарли.
Хелън и Чарли едва напредваха в оживения трафик в центъра на града на път към отдела на криминалистите. Петминутното пътуване можеше да отнеме и двайсет и пет в пиковите часове, а с предколедните купувачи и гуляйджии, които задръстваха улиците на Саутхамптън, днешният ден се очертаваше от натоварените. Сезонът на фирмените празненства беше в разгара си. Хелън изръмжа от безсилие към автобусите, които задръстваха платната. Тя включи сигналната полицейска лампа и превозните средства неохотно й направиха път. Хелън настъпи педала и премина през прясна локва повърнато — и опръска изненадания извършител по време на деянието му. Чарли едва сдържа усмивката си.
Сребристият „Лексус“ на Бен Холанд бе вдигнат на стенда в очакване на огледа, когато Хелън и Чарли влязоха в отдел „Съдебно-техническа експертиза“. Посрещна ги Сали Стюърт — стожерът на екипа.
— Чарли вече ти е съобщила основните неща, но аз реших, че трябва да го видиш лично.
Те застанаха под колата и погледнаха нагоре. Сали насочи фенерчето си към свода над задното дясно колело.
— Доста мръсно, както би могло да се очаква при количеството километри, което вашият шофьор е изминавал всяка седмица. Но сводът над това колело изглежда — и мирише — по-мръсно от всички останали. Защо? Защото е бил обилно обливан с бензин. — Тя им даде знак да се отдръпнат встрани и спусна колата до нивото на очите им. — Ето защо.
С помощта на колегата си Сали внимателно свали калника от дясната страна на автомобила. Вътрешностите на престижното возило бяха надлежно оголени и лъчът от фенерчето на Сали застина върху резервоара за горивото. Хелън се ококори от изненада.
— Резервоарът е бил пробит. Дупката не е голяма, но е разположена в най-долната част, което гарантира постепенното източване на целия запас от гориво. Съдейки по наслагванията върху свода над колелото, бих казала, че резервоарът е бил почти пълен, когато вашите двама спътници са тръгнали от Борнмът. Горивото е изтичало бързо и равномерно — по моя преценка с приблизително темпо литър и половина в минута — което означава, че вашият шофьор би трябвало да е останал с празен резервоар някъде по средата на пътя през Ню Форест. А защо е избрал да мине точно оттам — това вече не знам.