Хелън и Марк застанаха до отвора на ямата. Хелън помоли да им донесат стълба — нямаше търпение да слезе долу възможно най-бързо, за да види с очите си най-лошото. Капакът вече бе отворен и тя надникна вътре. Блъсна я непоносима воня на серен диоксид. Един бог знаеше какво бе усещането да си залостен там долу. Тя извърна глава, вдиша дълбоко чист въздух и отново надникна вътре. Там, в тъмнината, лежеше тялото. Мъжът, когото Питър бе убил. Бен Холанд.
— Искаш ли да слезеш долу, или предпочиташ аз да го направя?
Въпросът на Марк бе добронамерен и той полагаше усилия да не звучи снизходително. Но Хелън трябваше да види това лично.
— Добре съм. Няма да се бавя.
Тя внимателно се спусна по стълбата към дъното на ямата. Миризмата ставаше все по-тежка. Комбинация от бензинови пари, въглищен прах и екскременти. Криминалистите бяха открили следи от голямо количество от мощното сънотворно бензодиазепин в екскрементите на Ейми и Сам. Вероятно щяха да го открият и тук. Хелън насочи вниманието си върху трупа. Мъжът лежеше по очи насред локва съсирена кръв около главата му. Тялото му се бе усукало настрана при падането. Като внимаваше да не го докосва, Хелън коленичи и протегна врат, за да погледне лицето на жертвата.
Отвращение, а после изненада. Отвращение от кървавата дупка на мястото на лявото му око. И изненада при осъзнаването на факта, че това не беше Бен Холанд.
24.
Джейк бе шокиран да я види отново толкова скоро. До този момент тя бе сравнително предсказуема: едночасова сесия веднъж месечно. Изкуши се да не вдига слушалката на домофона — минаваше единайсет вечерта, а всички срещи трябваше да се провеждат само с предварително уговорен час, по съображения за сигурност. Но когато видя лицето й на екрана, изпита тревога. Тревога и любопитство. Нещо се беше случило. Тя не го погледна, когато влезе в апартамента, не обели и дума относно късния час. Обикновено успяваше да получи от нея бегла усмивка или поне „здравей“. Но не и тази вечер. Беше разсеяна, вглъбена в себе си и по-необщителна от обичайното. Остави парите на масата и се съблече, без да го поглежда. После свали сутиена и бикините си и се изправи гола пред него. Това не беше съвсем в реда на нещата — този тип поведение обикновено водеше до предложение. Той бе господар, а не проститутка. Предлагаше услуги, но не от такъв тип.
Понечи да заговори, когато тя тръгна към него, но тя го подмина и продължи към арсенала му от инструменти. Още едно нарушено правило — само той можеше да избира метода за наказание. Това беше част от играта — подчиненият не знаеше как точно ще бъде наказан. Ала Джейк премълча; нещо в действията й подсказваше, че тази вечер нямаше да има спорове. Джейк потръпна от страх и вълнение. Сякаш играта се променяше и поне веднъж той нямаше да диктува правилата.
Тя подмина камшиците за езда и се запъти право към бичовете с шипове. Прокара пръсти по всичките и накрая избра най-бруталния. Той бе за заклети мазохисти, далеч от предпочитанията й, но тя му го подаде и се запъти към стената. Той й сложи веригите. Все още никой от двамата не обелваше и дума.
Джейк се чувстваше неуверен, сякаш самият той не бе наясно какво ставаше. Затова първия път я удари леко.
— По-силно.
Той се подчини, но не беше достатъчно.
— ПО-СИЛНО.
И той й даде онова, което искаше. Този път до кръв. Тялото й потръпна от болка, после отново застина, а по гърба й потече струйка кръв.
— Отново.
Как щеше да приключи това? Джейк нямаше представа. Едно нещо знаеше със сигурност — тази жена искаше да кърви.
25.
— Кажи ми още веднъж какво се случи?
Ейми затвори очи и наведе глава. Чарли изглеждаше мила жена и се държеше внимателно с нея, но защо трябваше да й причинява това? От момента, в който я освободиха от ареста, всячески се опитваше да спре да мисли за случилото се. В началото майка й я преследваше навсякъде като ловджийско куче, но се бе отдръпнала за малко след избухването на Ейми. Възползвайки се от моментната си свобода, тя претърси къщата и намери останали бутилки алкохол, както и тайните запаси на майка си от валиум, но когато и те не помогнаха, прибягна до сънотворните таблетки на баща си. Огромна грешка. В сънищата й — кошмарите — винаги присъстваше Сам. Усмихваше й се. Смееше се. Беше непоносимо и тя се събуждаше с писъци — за да открие, че се намира до входната врата и отчаяно дърпа веригата в опит да се измъкне. Тогава реши, че ще остане будна до края на живота си — без да мигне — и ще избягва всякакви контакти с хора. Но ето че полицията отново дойде, припомняйки й за ужасното й предателство.