„Бялата мечка“ бе закътана в странична уличка, достатъчно далеч от управлението, за да не ги изненадват колеги. Хелън нарочно — провокативно — бе избрала това място, за да изпита Марк, който до момента се справяше добре. Пиеше диетичен тоник. Странно беше да се срещат в кръчма, все едно бяха на романтична среща, и двамата го усещаха. Но имаше по-важни неща, които да ги занимават.
— Е, с какво си имаме работа? — започна разговора Марк. Усещаше, че Хелън непрекъснато прехвърля информацията в главата си, опитвайки се да възприеме последните неочаквани разкрития.
— Бен Холанд не е Бен Холанд. Истинското му име е Джеймс Хокър.
Всеки път, когато се сетеше за Джеймс, в съзнанието й изникваше един и същ образ — опръскан с кръв млад мъж, който изглеждаше напълно изгубен. В ступор от шок.
— Баща му бил бизнесмен. Освен това — фантазьор и мошеник. Джоъл Хокър изгубил всичко в лоша сделка и решил да сложи край със себе си и семейството си, вместо да си понесе последствията… Първо убил конете си, после семейното куче, след това подпалил конюшните. Съседите се обадили на 999, но аз пристигнах там първа.
Гласът на Хелън леко потрепери при спомена за гледката. Марк я наблюдаваше внимателно.
— По онова време бях патрулиращ полицай. Видях пушека, чух писъци от къщата, затова не се поколебах и разбих вратата. Съпругата беше мъртва, най-голямата дъщеря и приятелят й — също, а той се канеше да нападне Джеймс с кухненски нож точно когато влязох.
Хелън замълча, преди да продължи:
— Обезвредих го и го съборих на земята. Удрях по-дълго и по-грубо, отколкото беше нужно. Получих похвала за това, но и предупреждение за поведението си в бъдеще.
Хелън се усмихна унило, а Марк й отвърна със същото.
— Но на мен не ми дремеше. Щеше ми се да му бях хвърлила още по-здрав бой.
— И след това Джеймс е сменил името си?
— Ти не би ли постъпил така? Просто не е искал тази му слава да го преследва до края на живота му. Подложи се на терапия за известно време, опита се да се справи с травмата, но всъщност искаше да се престори, че не се е случило. Опитвах се да поддържам връзка с него, но година или две след убийствата той спря да контактува с мен. Не искаше нищо да му напомня за това. Натъжих се, но го разбирах и исках да се справи. И той се справи.
Вярно беше. Джеймс успя да получи добро образование, намери си хубава работа, а после и момиче — мило и невинно — което искаше да се омъжи за него. От толкова ужасно, травмиращо начало той бе успял да изгради добър живот за себе си. А за финал някой бе принудил колегата му да го прободе в окото. Било е при самозащита, разбира се, но — толкова по-зле. Джеймс/Бен ненавиждаше насилието — какво ли трябва да е преживял, за да се опита да убие Питър?
Беше твърде извратено, твърде зловещо, за да бъде описано с думи. И същевременно точно с това си имаха работа.
— Мислиш ли, че са свързани? Убийствата на Джоъл Хокър и смъртта на Бе… Джеймс? — прекъсна мислите й Марк.
— Може би. Но Ейми и Сам нямат нищо общо с това. Къде се вписват те?
Помежду им се загнезди мълчание. Може би имаше и други връзки, които тепърва щяха да открият.
С какво разполагаха на този етап? Две убийства — садистични, без мотив — които изглеждаха абсолютно несвързани, и извършител, който бе или мърлява блондинка с инженерно образование, или знойна, палава домакиня с дълга гарвановочерна грива. Пълна каша — ето с какво разполагаха, знаеха го и двамата.
Марк шареше с поглед из заведението, измъчван от жажда. Навсякъде около него мъже и жени се смееха, шегуваха се и пиеха. Вино, бира, твърд алкохол, коктейли, шотове се лееха щедро.
— Справяш се много добре, Марк.
Думите на Хелън го сепнаха. Той я изгледа подозрително. Съжалението бе последното нещо, от което имаше нужда в момента.