Уитакър въздъхна.
— Надявам се, че не съм те повишил напразно, Хелън — отбеляза той с равен тон. — Имах очаквания да поемеш поста ми някой ден… но случаи като този лесно могат да провалят нечия кариера. Имаме нужда от арести, Хелън.
— Разбрано, сър.
— Онази кучка Гаранита е опънала палатка във фоайето и насъсква останалата журналистическа паплач на местно ниво. Една-две национални медии започнаха да следят случая тази сутрин. Идиотите от Отдела за връзки с медиите получават нервен срив всеки път, когато им звъннат от „Таймс“, и веднага тичат при мен. Какво да им казваме?
— Смъртта на Сам се разглежда като престъпление от битов характер. Не търсим други извършители. Смъртта на Бен минава за нещастен случай. Придържаме се към историята, че той и Питър са ходили до „Фоли“ по служебни дела, станала е злополука и т.н. Засега пресата го приема за чиста монета.
Уитакър запази мълчание. Той никога не би признал, че неговите началници го въртяха на шиш, но Хелън знаеше как стояха нещата. При случаи като този напрежението се покачваше неимоверно.
— По някое време ледът може да се пропука, така че бихме могли да направим публично изявление, ако преценим, че това е правилният ход. Да кажем на пресата, че е намесена и трета страна. Да си осигурим обществена подкрепа…
— Твърде рано е за това — прекъсна я Уитакър. — Не разполагаме с достатъчно информация. Ще изглеждаме като идиоти.
— Да, сър.
Хелън усети тревогата му — и гнева му — и се изненада. Уитакър умееше да пази самообладание. Искаше й се да успокои страховете му — обикновено се справяше успешно — но в конкретния случай се чувстваше безсилна. Уитакър имаше склонност да се поддава на напрежение. А точно в момента Хелън нямаше нужда от това. Затова се постара да му вдъхне увереност, обяснявайки му надълго и нашироко за огромните усилия, които се полагаха за издирването на убиеца, и той постепенно започна да се успокоява. Той винаги бе имал доверие на Хелън — ако някой би могъл да държи нещата под контрол, това беше тя. И макар че Уитакър никога не би го признал на глас, Хелън бе точно от онзи тип полицаи, които началството обичаше. Женски пол, пълен въздържател, работохолик, нулево желание да ражда бебета. Никаква опасност от алкохолизъм, неочаквани изненади, отпуск по майчинство или каквито и да било други проблеми от страна на Хелън. Тя работеше като машина и успяваше самостоятелно да повиши процента на разкриваемост на престъпленията. Така че дори да им късаше нервите периодично, те се примиряваха, защото тя се нареждаше сред най-добрите.
Хелън бе говорила толкова убедително, че за момент изпита еуфория от собствените си глупости. Но докато караше мотоциклета си към къщи, тази фалшива увереност започна да се изпарява. Утре бе Коледа и празничното настроение заливаше целия град. Сякаш всички се подчиняваха на колективно решение да игнорират зловещите заглавия на първа страница в „Еко“ и да се отдадат на забавления. Музиканти от „Армията на спасението“ свиреха коледни мелодии, ярки евтини лампички весело мигаха над магазините по главната улица, навсякъде се виждаха усмихнати детски лица. Ала Хелън нямаше коледно настроение. Цялата тази работа й изглеждаше като натруфено и неуместно карнавално шествие. Някъде наоколо бродеше убиец, който ликвидираше жертвите си брутално и не оставяше следи. Може би точно в този момент дебнеше следващите си мишени. Или те вече бяха затворени някъде и молеха за милост. За пръв път през живота си Хелън се чувстваше толкова объркана. Не усещаше твърда земя под краката си, не можеше да разчита на никакви сигурни изводи. Щеше да се пролее още кръв, но засега всичко, което Хелън можеше да направи, бе да седи и да чака следващата жертва.
28.
Странно какви неща помни човек, нали? Защо този елен се е запечатал така в паметта ми? Доста калпав елен при това, крастав елен с печални очи. Изглеждаше така, сякаш беше умрял. Но аз просто не можех да спра да се взирам в него, докато чакахме на дългата опашка. Може би отчаянието ме привлича. А може би не. Понякога човек затъва в твърде дълбоки анализи.