Ухаеше прекрасно. На рози.
— Всяка година раздаваме кошници с храна на семейства като вашето, които имат затруднения да излизат. Как ти звучи това? Харесва ли ти?
— В този дом няма място за съжаление — остро се намеси Мари.
— Това не е съжаление, Мари — отвърна Ела и се изправи. — Това е просто подадена ръка за помощ. Не сте длъжни да я приемете. Има много други хора, които с радост биха грабнали тези лакомства, повярвай ми!
Думата „лакомства“ попадна точно в целта. Мари стоеше притихнала, докато Ела вадеше от торбите различни консерви и пакети. Истински съкровища — освен обичайните кутии със супа, нектари и шербет за Ана, имаше локум и шоколад с джинджифил. Помощите бяха подготвени с голямо старание — Ана се изненада, че съществуваха толкова загрижени хора, отделили от времето си за всичко това. Ела се държеше изключително учтиво, задаваше на Мари куп въпроси за Ана. Какво обичаше да й четат? Харесваше ли историите за Трейси Бийкър? Кои телевизионни предавания гледаше? Ана се разтапяше от цялото това внимание.
Тази година имаха късмет. Присъстваха в нечий благотворителен списък. Мари бе във възторг и празничното настроение се поохлади за кратко, когато отиде да донесе бутилката шери. Ана погледна към гостенката. Жената се усмихваше и кимаше, но изглеждаше леко напрегната. Ана реши, че може би графикът й я притискаше, ала не беше така, защото, когато Мари се върна, Ела предложи да опитат пая с кайма. Тя не си взе, но настоя Мари да го пробва. Беше прясно изпечен — благотворителна коледна акция на пекарна по „Сейнт Мери Роуд“.
Ела видимо се отпусна, след като Мари го опита. И точно тогава нещата започнаха да се объркват. Мари се почувства зле — прилоша й, повдигаше й се. Опита се да стане права, но не успя. Ела се втурна да й помогне, но после внезапно, напълно неочаквано блъсна Мари на пода. Какво правеше тази жена?! Ана искаше да крещи, да вика, да се бие, но можеше само да ръмжи и да плаче. Ела притисна майка й към пода и завърза ръцете й зад гърба с някаква отвратителна жица. Спри, моля те, спри. Пъхаше нещо в устата й, крещеше й. Защо? С какво го бе заслужила? После „Ела“ погледна към Ана. Сякаш се бе превърнала в коренно различен човек. Очите й бяха студени, усмивката — ледена. Тя тръгна към Ана. Момичето искаше да се съпротивлява, но безполезното й тяло не помръдваше. После жената нахлузи някаква торба върху главата й и всичко потъна в мрак.
30.
Сандра Лотън. Възраст: 33. Психически тормоз.
Хелън прегледа досието й. Сандра Лотън имаше склонност към романтично обсебване и ставаше отмъстителна след отхвърляне. Вече имаше три присъди за психически тормоз и заплашване. Спокойно можеше да се каже, че лечението й не даваше резултат, а убеждението й, че умни и образовани мъже на отговорни постове тайно желаеха да спят с нея, бе по-твърдо от всякога.
Хелън премина към следващото досие. Сандра бе луда, но нямаше склонност към насилие.
Изабел Скрийд. Възраст: 18. Киберпреследвачка.
Хелън отхвърли и нея. Дребно момиченце, което прекарваше живота си в словесно малтретиране на актриси от сапунени сериали посредством съобщения в „Туитър“ и през телефона си. Заплашваше да ги разпори, да изтръгне матките им и прочее, но на практика почти не излизаше от стаята си, така че не се вписваше. Класическа киберстрахливка.
Алисън Стедуел. Възраст: 37. Притежание на оръжие. Нанасяне на лека телесна повреда. Множество присъди за тормоз.
Звучеше по-обещаващо. Опитен рецидивист. Арестувана и излежала присъдата си в психиатрична клиника след опит да стреля с арбалет по свой колега, когото е преследвала. Вече отново се подвизаваше сред обществото — под надзор, очевидно — и не бе упражнявала тормоз от няколко месеца. Беше ли тази жена способна да организира нещо такова? Хелън се отпусна назад в стола. Кого заблуждаваше? Алисън може и да беше кофти жена, но далеч не пипаше фино и прецизно — тя действаше открито и шумно, а и не наблюдаваше жертвите си. Описанието на Питър Брайтстън за красавица с гарвановочерна коса по никакъв начин не се доближаваше до дебеланата с раздалечени зъби, която се взираше в Хелън от екрана. Поредното име, което отпадаше от списъка.
Хелън ровеше в HOLMES 2 от часове и проучваше всички регистрирани жени, получили присъда за тормоз и преследване през последните десет години. Но усилията й бяха напразни. Търсената от полицията жена бе коренно различен тип от недодяланите преследвачки, които я гледаха от екрана. Тяхната заподозряна сигурно бе наблюдавала жертвите си в продължение на седмици, след като бе наясно с предпочитанията на Ейми и Сам да се прибират на автостоп, както и с детайлите около седмичните пътувания на Бен и Питър до Борнмът. Да планира отвличанията им по начин, който позволяваше да бъдат извършени на отдалечени пътища, в райони без обхват на мобилните телефони, бе удивително. Но да открие места, където да ги затвори и където никой не би могъл да ги чуе или открие, места, на които те можеха бавно да полудеят от глад и ужас — това пък беше истински впечатляващо. Подобна жена нямаше как да бъде изровена от архивите на HOLMES 2; тя щеше вече да се е превърнала в жива легенда, в редовна тема за обсъждане на полицейски семинари и в научни публикации.