След разкритието относно колата на Бен, Хелън и Марли отново разпитаха Ейми, Питър и техните семейства в опит да открият доказателства, че някой ги е наблюдавал в периода преди отвличанията. Ейми и Сам бяха добродушни, без каквато и да било мнителност спрямо околните. В оживеното им студентско общежитие нищо — и никой — не бе привлякло вниманието им по начин, който да предизвика безпокойството им. Питър Брайтстън каза, че би забелязал, ако го следи красива жена, и думите му прозвучаха по-скоро като безпочвено самохвалство — но той също не бе имал причина да бъде подозрителен. При Бен беше по-различно, той бе предпазлив и внимателен по природа, но вече нямаше как да бъде разпитан лично, а годеницата му твърдеше, че не е споделял нищо тревожно с нея в дните преди отвличането.
Единственият миниатюрен напредък се дължеше на колата на Бен. Убийцата бе разполагала с ограничен времеви промеждутък, в който да пробие дупка в резервоара. Въпрос на не повече от три или четири часа, тъй като този път служебната среща в Борнмът била по-кратка от обичайното. Бен обикновено оставял колата на паркинга пред офиса, но той бил пълен заради обяд с клиенти в сградата, така че се наложило да ползва обществен паркинг зад ъгъла. Инстинктът на Хелън й подсказа, че всяко нещо извън рутинното поведение на Бен би могло да създаде проблем на убийцата, така че си струваше да бъде проверено. Записът от охранителната камера показваше как Бен и Питър паркират на четвъртия етаж, недалеч от асансьорите. Пет минути след напускането им пред камерата премина женска фигура в жълто-зелено шушляково яке и бяла бейзболна шапка с надпис Kappa. Дали оглеждаше обстановката? Вероятно, защото секунди по-късно пред обектива на камерата внезапно изникна ръка в ръкавица и го напръска с боя, заличавайки видимостта. Хелън разпореди анализ на записа и по възможност допълнителна обработка, за да се изчистят образите. Тя възложи на Сандерсън да провери и останалите камери в близост до паркинга, за да установят маршрута на заподозряната до сградата, но засега трябваше да се задоволят с наличната информация. Не беше много, но все пак разполагаха с бегла визуална представа за тяхната убийца и този образ сякаш потвърждаваше всичко, което Ейми и Питър им бяха казали за нея. Или поне факта, че наистина беше „тя“. Имаше хора в екипа й — Граундс и Бриджис например — които се съмняваха, че зад всичко това стоеше жена. Но вече имаха доказателства.
Хелън затвори системата HOLMES 2, излезе от офиса и се отправи към кръчмата зад ъгъла — „Папагал и двама председатели“. Днес там се провеждаше служебното коледно парти на управлението и независимо от факта, че считаше това събитие за крайно неуместно при тези обстоятелства, Хелън, като част от командния състав, трябваше да отиде — доста нелепо всъщност, защото редовите служители едва ли имаха нужда от присъствието на шефовете си, когато се забавляваха.
Хелън видя екипа си и си проправи път през тълпата, за да стигне до тях. Не им се празнуваше, когато имаше толкова много за вършене по случая, но полагаха усилие да се насладят на момента. Марк бе в добро настроение и гордо се перчеше с диетичния си тоник като с трофей на трезвеността. А и добре му се отразяваше: изпитото му лице имаше повече цвят, а в очите му — повече блясък. Той поздрави Хелън с усмивка и прояви ентусиазъм да я включи в груповото бръщолевене на новогодишна тематика. Според Хелън се стараеше прекалено и на няколко пъти тя улови многозначителния поглед на Чарли.
— Е, кой иска целувка под клонката имел?
Уитакър. Извън офиса бе напълно друг човек. Нервността и пресметливостта изчезваха, а на тяхно място се появяваше непринудена дружелюбност.