— Е, ще влизаме ли обратно?
Аш наистина не даваше вид на човек, който се наслаждава на цигарата си, така че Питър реши да го избави от мъките му и кимна в знак на съгласие. Двамата се прибраха обратно в къщата и се присъединиха към празнуващите. Масата вече беше разтребена и на мястото на храната бяха извадени настолните игри. От тях спасение нямаше, така че Питър се подготви психически за поредната доза бавно мъчение. Положи максимално усилие да попие от веселото настроение на околните, но умът му беше другаде. Някъде в същия този град годеницата на Бен Холанд прекарваше много мрачна Коледа, мразейки живота — мразейки човека — който бе убил любимия й едва няколко седмици преди сватбата им. Как щеше да живее тя занапред? Как щеше да живее той занапред?
Питър се усмихна и хвърли заровете, но вътре в себе си умираше. Трудно е да се забавляваш на Коледа, когато ръцете ти са изцапани с кръв.
33.
Хелън вдиша дълбоко опияняващия аромат на подправки. Единствената частица от Коледа, на която тя истински се наслаждаваше, бе собственото й непокорно плуване срещу течението. Тя никога не бе обичала пуйка и смяташе коледния пудинг за едно от най-отблъскващите неща, които някога бе опитвала. Смяташе, че ако човек не харесваше този празничен период от годината, просто трябваше да прегърне чувствата си и да се оттегли в обратна посока. Така че, докато останалите се биеха в магазините за играчки и даваха 80 лири за свободно отглеждана пуйка, Хелън избираше друг път и се отдалечаваше максимално от всичко. А храната, която поръчваше от „Мумрай Тандури“ за коледната вечер, бе връхната точка на нейния ежегоден протест.
— Мург зафрани, пешвари нан, алу гоби, пилаф и две плоски питки с добавка от кълцан кориандър — изстреля на един дъх Замир Хан, докато опаковаше поръчката на Хелън. Той управляваше популярния сред местните ресторант от двайсет години.
— Идеално.
— Знаеш ли какво, понеже е Коледа и прочее, ще пусна в торбата и няколко шоколадчета „Афтър Ейт“. Как ти звучи?
— Ти си моят герой — каза Хелън, взе торбата и се усмихна в знак на благодарност.
Хелън винаги си поръчваше голямо количество храна, която ядеше в продължение на два дни, но една от радостите й на Коледа бе да подреди цялото това индийско изобилие върху кухненската маса и бавно да напълни чинията си догоре. Тя прегърна торбата и се запъти обратно към апартамента си. Там нямаше нито лъскави гирлянди, нито празнична украса или картички — всъщност единственото ново допълнение към апартамента бяха папките с документи около отвличанията на Ейми и Питър, които Хелън си беше взела за домашна работа. Бе прекарала почти цялата вечер във внимателно преглеждане на материалите, без минута почивка, и в един момент внезапно осъзна, че умира от глад. Тя включи фурната и се обърна да си вземе чиния, за да стопли храната, но докато се обръщаше, ръката й закачи торбата и я събори от барплота. Крехките картонени кутии се стовариха върху плочките на пода и навсякъде се разхвърча пикантна храна.
— Мамка му, мамка му, мамка му.
Хелън бе почистила кухнята същата сутрин и ароматът на лимон на почистващия препарат за пода се смеси с индийските мазнини и подправки в остра, неприятна миризма. Тя застина шокирана, после внезапно усети парещи сълзи в очите си. Беше бясна и разстроена, искаше да стъпче с крака цялата тази гадост, но успя да овладее гнева си и изтича към банята.
Запали цигара и седна на студения ръб на ваната. Ядоса се на себе си, че прие случката твърде емоционално, и дръпна дълбоко от цигарата. Обикновено никотинът я успокояваше, но днес просто й горчеше. Тя хвърли с отвращение цигарата в тоалетната и наблюдаваше как огънчето изгасва във водата. Точно така се чувстваше и тя. Всяка година се плезеше подигравателно на Коледа и всяка година Коледата й отвръщаше с юмрук в лицето. Повлече я водовъртеж от мрачни чувства, като бурна виелица, и тя отново се почувства безполезна и необичана. Тези мисли бавно започнаха да обземат цялото й същество и докато депресията си проправяше път през мозъка й, тя хвърли поглед към шкафчето в банята, където държеше бръсначите.