Оставаха само още няколко километра. Мисълта за онова, което я очакваше, възвърна концентрацията й. Имаше работа за вършене и трябваше да я свърши добре — човешки животи висяха на косъм. Две от жертвите, Бен и Мари, познаваше лично. Твърде голямо съвпадение, със сигурност. Важен ли беше фактът, че ги познаваше? Или имаше нещо в миналото им, с което бяха привлекли вниманието на убийцата?
Препъникамъкът беше Ейми. Хелън не беше я срещала преди и доколкото знаеше, момичето нямаше криминално досие. Същото се отнасяше и за Сам. Така че, ако връзката им с Хелън беше важна, защо бяха избрани именно те? По това време на денонощието майката на Ейми нямаше да се зарадва на посещението й за още въпроси, но просто нямаше друг начин.
Отвори й бащата, готов да избълва залп от ругатни. Емилия Гаранита и колегите й бяха окупирали живота им от завръщането на Ейми у дома и семейство Андерсън се намираха на предела на силите си. Щом видя Хелън, той преглътна обидните думи и я покани да влезе.
Въведоха я във всекидневната и я помолиха да изчака, а Даян Андерсън отиде да извика дъщеря си от стаята й. Хелън плъзна поглед по стените в търсене на вдъхновение. Куп щастливи семейни снимки — мама, татко и любимата дъщеря — се взираха в нея, присмивайки се на безпомощността й.
Ейми излъчваше агресия, очевидно нямаше никакво желание да я връщат насила в кошмара й. Всъщност бе вече заспала — нещо, което се случваше много рядко — и Хелън положи огромно усилие да я предразположи. Постепенно Ейми осъзна, че жената от полицията не я смяташе за злодей; видимо се оживи и започна да отговаря на въпросите й откровено и открито. Ейми никога не бе имала проблеми с полицията и със сигурност виждаше Хелън за пръв път през живота си. Имал ли бе Сам проблеми с полицията? Доколкото Ейми знаеше — не. Той искал да стане адвокат и никога не забравял, че и най-малкото незачитане на закона би могло да попречи на бъдещата му кариера. В резултат на това някои хора го смятали за скучен, но Ейми ценяла неговата стабилност и надеждност. Той винаги бил насреща, когато имала нужда от него — докато самата тя не го застреляла в гръб.
Ейми отново започна да се затваря в себе си — чувството за вина за пореден път си пробиваше път в съзнанието й и я завличаше към дъното. Майка й искаше да я заведе до спалнята й, но Хелън настоя тя да остане заедно със съпруга си, за да отговорят на въпросите й. Даян Андерсън бе рязка в отговорите си и Хелън за пръв път изгуби търпение — заплаши я с арест, ако не се успокои и не прави каквото й се казва. Даян се подчини и през следващите трийсет минути Хелън засипа семейната двойка с въпроси за живота им. Имали ли са някога проблеми със закона? Бяха ли срещали Хелън и друг път, по какъвто и да било повод? Но с изключение на акт за шофиране след употреба на алкохол за съпруга Ричард преди три години, нямаше нищо. Някаква връзка с Бен? С Ана и Мари? Хелън не спираше да задава въпроси, ала знаеше, че е безполезно — те имаха коренно различен произход и се движеха в различни среди.
Ричард Андерсън я изпрати до вратата. С появата си в дома им посред нощ Хелън бе спечелила тяхната неприязън, без да спечели нищо от това. Трябваше да има някаква връзка — Хелън не се съмняваше в това — но засега тя й се изплъзваше.
40.
Хелън тъкмо заключваше мотоциклета си на паркинга в управлението, когато чу стъпки зад гърба си. Усети ръка на рамото си и се сепна, макар да знаеше кой е.
Марк бе оставил безброй съобщения на мобилния й телефон. Тревожеше се за нея.
— Добре ли си?
Труден въпрос, затова Хелън просто кимна.
— Изчезна твърде бързо от апартамента на Мари. Нямах възможност да говоря с теб.
— Добре съм, Марк. Бях разстроена тогава, но вече съм добре. Просто исках да остана сама за известно време.
— Да, разбира се.
Но не беше толкова сигурен. Тя бе толкова крехка и същевременно толкова далечна. В дома на Мари се бе разплакала — за всеобщо изумление — но сега отново излъчваше обичайната си загадъчност. Не смяташе Хелън за избухлив човек, никога не я бе виждал във фитнес залата, нямаше интимен приятел, съпруг или деца, или поне никой не знаеше за такива, така че какъв бе нейният начин за изпускане на парата? Неговият бе очевиден — злоупотреба с алкохола. Тя бе една дяволска загадка и категорично отказваше да предостави каквато и да било информация за себе си. Това го изкарваше извън релси.
— Благодаря, Марк.