Представях си как тръгвам на автостоп до пристанището с раница, пълна с провизии — маслени бисквити с конфитюр, задължително — и се отправям на дълго пътуване. Катеря се по хлъзгавата верига на котвата, чиито брънки са големи колкото цялото ми тяло, а щом се кача на борда, веднага се шмугвам под платнището на някоя спасителна лодка. Тялото ми потръпва от вълнение, когато усещам как гигантският плавателен съд се откъсва от сушата, и докато пътува през океана и покрай различните континенти, аз съм сгушена на сигурно място в малкото ми скривалище. Накрая акостираме на някое далечно, екзотично място. Аз се спускам по веригата и стъпвам на нова земя. Моята нова земя. Началото на ново, непознато приключение.
Понякога фантазиите стигаха опасно близо до реалността. Вземах две найлонови торби и слагах вътре триъгълни парченца кашкавал, бисквити и един леко мухлясал спален чувал. Измъквах се през входната врата и тихо я затварях зад гърба си. И тръгвах — по опикания тротоар и надолу по улицата. Свобода.
Но нещо — или някой — винаги ме връщаше у дома, преди да съм напуснала квартала.
Ти винаги ме връщаше обратно.
43.
Любопитните досадници са лесна мишена, нали? Те са вампири, които се хранят с чуждото нещастие. И все пак, кой от нас може да се закълне, че не би се изкушил да погледне? Че не е хвърлял поглед, докато бавно е подминавал верижна катастрофа на магистралата или местопроизшествие, обградено от полицейски кордон? Какво очакваме да видим? Признаци от живот? Или следи от смърт?
Питър Брайтстън определено събра огромна тълпа от хора, нетърпеливи да видят как изглеждат 90 килограма плът и кости след сблъсък с паважа. Хелън и екипът й пристигнаха само няколко минути след парамедиците. Но за разлика от клетите хора, чиято работа бе да съберат останките, Хелън, Чарли и Марк не се интересуваха от Питър. Негови колеги бяха станали свидетели на случилото се — и дума не можеше да става за принуда — така че ставаше въпрос за стандартно и очевидно самоубийство. Онова, което интересуваше Хелън, бяха любопитните наблюдатели. Онези, които бяха дошли да се насладят на касапницата.
Нещо подсказваше на Хелън, че убийцата не би зарязала жертвите си, след като ги е пуснала в действие. Самоубийството на Питър със сигурност бе кулминацията на всичките й мечти и надежди.
Живата визитна картичка, неспособна да понесе вменената от похитителя вина. Този път убийцата дори нямаше нужда да се намесва. Можеше просто да си седи и спокойно да се порадва на делото си. Всеки на нейно място би искал да види това, нали?
Точно по тази причина бяха донесли камери и ги бяха поставили на различни дискретни места — някои отвисоко, други на нивото на улицата — те сканираха тълпата и записваха масовия нездрав интерес към отчаянието на един мъж на средна възраст.
Преглеждането на записите впоследствие се оказа депресиращо занимание. Бяха уловили момента, в който се появява съпругата му Сара. Беше обезумяла. Все още не бе преодоляла напълно отвличането и трагичното му завръщане. Все още не бе успяла да се справи с всепоглъщащата му потиснатост — пробва с психоанализа, но защитната му обвивка бе твърде дебела. А сега това. Целият й свят — и мястото й в него — бе разрушен в рамките на седмици. Нейният свят на удобства, частно образование, ски курорти и усещане за спокойствие и задоволеност. Сега светът изглеждаше мрачно място, пълно със злини, опасности и садизъм.
— Нека превъртим малко напред — предложи Хелън и никой не възрази.
Кадрите запрепускаха на бързи обороти, после отново тръгнаха нормално. Безкраен парад от парамедици и любопитни минувачи.
— Търсим жена със среден ръст между 165 и 175 см, стройна. Остър нос, пълни устни. Среден до голям бюст. С пиърсинги на ушите. — Марк припомни на екипа какво точно търсеха.
Но още докато го изричаше, се запита дали не си губеха времето. Дори ако видеха убийцата, щяха ли да я разпознаят? Разполагаха с изображения от фоторобот, компилирани от Чарли след разпита на Ейми, но те бяха груби и нагласени, с различна коса и прочее. Дали бе възможно да погледнат убийцата право в очите, а да не я разпознаят?
Скоро след това записът свърши.