— Откъде знаеш, че е бил в тежко състояние? Видя ли го след освобождаването му?
Този път паузата беше по-дълга. Доста дълга, а после:
— Веднъж отидох до дома му. Звъннах на входната врата и помолих да го видя. Предложих услугите си, но той не прояви интерес.
— Как разбра къде живее?
— Не беше трудно. От информацията във вестниците.
— Значи си го дебнала около къщата му?
— Не съм сигурен, че този термин ми харесва, инспекторе — намеси се адвокатът й.
— Приеми извиненията ми, Санди. Нямах представа, че си толкова чувствителен — каза Хелън и отново насочи вниманието си към заподозряната: — Колко дълго лекува Даян Андерсън?
— Около два месеца. Беше ми препоръчана от колега. Близък неин приятел починал внезапно и тя го понесла много тежко. Имаше нужда от помощ. Но всъщност идваше без желание. Според мен тя смяташе, че психотерапията трудно може да й помогне.
— Запозна ли се с Ейми през този период?
— Не. Макар че знаех за нея, естествено.
— Значи Ейми не би могла да те разпознае?
— Инспекторе… — намеси се адвокатът й, след като усети накъде отива разпитът. Но въпреки това Хелън я накара да отговори на въпроса.
— Не, не сме се запознавали.
После преминаха към алибитата. Хана била вкъщи вечерта, когато Ейми бе отвлечена — нямаше свидетели, тъй като работела сама по документацията си — но твърдеше, че е имала сеанс с клиент, когато Бен изчезнал. Нямаше секретарка или асистент, така че това твърдение трябваше да бъде потвърдено или отхвърлено от пациента й.
— Разкажи ми за Мари Стори.
Това им дойде изневиделица.
— Лекувала си я преди няколко години, в периода след смъртта на съпруга й.
Тази находка принадлежеше на Марк. Интересно как екипът им бавно започваше да затваря кръга на този случай.
След консултация на ухо с адвоката си Хана отговори:
— Нейният случай ми бе поверен от социалните служби в Хампшир. Съпругът й се бе самоубил с белина, доколкото си спомням. Не успял да понесе лошите карти, които му раздал животът. Майката, Мари, се оказала по-силна. Налагало се заради Ана.
— Помниш имената им.
— Имам добра памет.
— Виждала ли си ги скоро?
— Не.
— Говорила ли си с тях?
— Не. Прочетох за смъртта им. Реших, че в крайна сметка на Ана й се е събрало твърде много. Информацията във вестниците беше доста оскъдна.
— Защо спря терапията й?
— Имаше съкращения в Здравния фонд. Решението не беше мое.
— Как гледаш на пациентите си? Просто така — като на клиенти? Или като на болни хора? А може би като на приятели?
— Гледам на тях като на клиенти. Хора, на които мога да помогна.
— Случвало ли ти се е някога да изпитваш неприязън към някои?
— Никога. Понякога работата е мъчителна, но това може да се очаква.
— Наистина ли никога не те отблъсква тяхната лабилност, самосъжалението им, поведението им тип „горкичкият аз“?
— Никога.
Хана майсторски парираше ударите — като професионалист — и малко по-късно адвокатът й настоя да приключат разпита. Налагаше се да я пуснат. Не разполагаха с нищо, за което да й повдигнат обвинение. Но Хелън нямаше нищо против. Докато тя разпитваше Хана, Марк бе успял да подаде молба и да получи разрешение за обиск на къщата и кабинета й. Можеха да постигнат целта си и по друг начин.
Една заподозряна. Свързана и с трите иначе коренно различни жертви. Човек, който ги познаваше — заедно с техните уязвими места — лично и отблизо. Сега се нуждаеха единствено от доказателство. За пръв път от началото на това разследване Хелън усещаше, че най-после се движеха в правилната посока.
46.
Странен начин за празнуване — тя стискаше бутилка плодов сок, а той се мъчеше с топъл тоник. Не особено вълнуващо, но въпреки това усещането беше приятно. Никой от двамата не се бе сблъсквал с подобен случай досега. Серийните убийства бяха рядкост, а и в повечето случаи ставаше въпрос за масови убийства. Мощен изблик на гняв, който разрушаваше всичко, но утихваше бързо. При тези убийства имаше съвсем различно ниво на планиране и подготовка. Макар че никой полицай не би го признал на глас, този тип престъпления просто смазваха психиката. Караха те да се чувстваш така, сякаш опитът ти няма никакво значение, инстинктите ти лъжат, а подготовката и обучението ти са жалки и неадекватни. Този тип престъпления разклащаха вярата им.