Тя яхна мотоциклета си „Кавазаки“ и завъртя ключа. Коженото й яке и предпазният шлем й служеха като допълнителна защитна броня — пространство, където можеше да съществува съвсем сама и необезпокоявана от никого. Но днес, за пръв път от цяла вечност, тя усети, че нямаше нужда от тях. Че не се налагаше да се крие от света. Случилото се с Марк бе непланирано и неочаквано — и може би точно затова го усещаше съвсем в реда на нещата. Когато на Хелън й оставаше време да помисли, всичко често ставаше твърде сложно и не се случваше изобщо. Но днес смяташе, че е постъпила правилно. Запита се какво ли си мислеше Марк. Може би я намираше за странна — и нямаше да е първият. А може би му се струваше интересна. Това бе най-доброто, което би могла да очаква на този етап, и то определено я устройваше.
Време беше да тръгва. Лудият глупчо продължаваше да я наблюдава, завесата едва прикриваше силуета на голото му тяло. За негово добро — и за нейно — трябваше да тръгне веднага. Затова тя форсира двигателя и се понесе с висока скорост по пътя. Докато вятърът шибаше тялото й, тя осъзна, че днес се чувстваше крайно необичайно.
Беше щастлива.
49.
Мартина свали сутиена си и притисна голите си гърди към лицето на другото момиче. Керълайн — така ли се казваше? — веднага откликна и започна да целува зърната й с пламенна, показна страст. Мартина отметна глава назад и изстена — а погледът й незабавно бе привлечен от малка вдлъбнатина в тавана на микробуса. Как се бе появила там?
Беше правила това толкова много пъти, че просто не можеше да се концентрира върху работата. Докато тялото ти се гърчи и извива заради нечие чуждо удоволствие, мозъкът изключва и ти се улавяш как се чудиш дали ще успееш да стигнеш до бара, преди да затворят, дали да не отидеш на почивка в Египет, или колко ли е платило другото момиче за пластичната операция на гърдите си. Удивително е колко банални могат да бъдат мислите ти всъщност, особено когато момичето — може би Керъл, а не Керълайн — се плъзга надолу по тялото ти. Мартина изстена като по сценарий. Клиентите никога не разбират това, естествено. Те са толкова погълнати от идеята за онова, което виждат — две жени с големи гърди, които жадно се облизват — че не забелязват издайническите признаци на досада. Всъщност й беше все едно дали забелязваха.
И все пак този сеанс бе малко по-различен от обикновено. Обичайно тези сцени се разиграваха пред някой самотен бизнесмен, мастурбиращ пред оживялата си лесбийска фантазия, или — по-доходоносно — пред двама богаташи, които нямаха търпение да се включат. Лесбийската част бе като предястие за тях — мъжете нямаха търпение да се пъхнат в момичетата, да ги яздят в тандем и мълчаливо да се поздравяват взаимно за своето богатство, въображение и развратност. Бяха жалки подобия на мъже, но плащаха добре, така че подобни сеанси винаги бяха добре дошли.
Много по-рядко се случваше жена да наеме две момичета. Особено толкова добре облечена жена като Син. Още по-рядко се случваше жената да не участва. Повечето жени, които наемаха проституиращи момичета, бяха щастливо омъжени, но сексуално незадоволени. Жени, които искаха общественото положение и показността на нормалния семеен живот, но копнееха да бъдат докоснати от друга жена. За тях не беше важно представлението, а физическият контакт. Но Син изглеждаше различна. Наемаше ги за четвърти път и никога не ги бе докосвала с пръст. Нито тях, нито себе си. Всички срещи бяха еднакви — тя ги качваше в микробуса си, откарваше ги до Ню Форест, а после гледаше как двете момичета се оправят взаимно с изкуствени членове и така нататък. Отначало изпитваха известни подозрения, но тя се оказа напълно безобидна. Мартина често се чудеше какво се случваше в главата на тази жена. Какво удоволствие извличаше от това?
Последната странност бе заплащането. Още в началото жената бе установила, че Мартина е купонджийка и обича да обикаля нощните клубове. И оттогава никога не й плащаше в брой. Вместо това й предлагаше наркотици. Явно имаше лесен достъп, защото „уличната“ цена на онова, което й даваше, надхвърляше стойността на хонорара, който й дължеше. Сигурно си ги набавяше евтино — или безплатно, гадината.
Приключиха — пискливо кресчендо на симулиран общ оргазъм — а секунди по-късно вече навличаха обратно дрехите си. Мартина имаше силно, атлетично тяло — беше висока за момиче — и Син плъзна поглед по фигурата й, преди да каже:
— Днес имам нещо специално за теб.
Тя протегна към нея малка прозрачна торбичка с хапчета. Мартина я взе от ръката й, за да ги огледа. Беше пълна с големи бели хапчета с гравиран орел върху всяко.