— Спиш в работно време ли, Джери?
Дежурният сержант се отърси от дрямката си и се опита да си придаде зает вид. Всички изпъваха гърбове всеки път, когато Хелън влезеше. И не само защото тя беше детектив инспектор; имаше нещо в осанката й, което ги караше да се държат така. С внушителния си ръст от метър и осемдесет и кожените си рокерски дрехи тя излъчваше мощна енергия и амбиция. Никога не закъсняваше, никога не страдаше от махмурлук, никога не боледуваше. Живееше и дишаше за работата си със страст, за каквато те само можеха да мечтаят.
Хелън се запъти право към отдел „Тежки престъпления“. Саутхамптън може и да разполагаше с революционно новаторско полицейско управление, но градът, за който отговаряше, си оставаше непроменен. Докато преглеждаше делата си, Хелън изпита лека досада от баналните случаи. Семеен скандал, завършил с убийство — два провалени живота и едно дете под опеката на социалните служби. Опит за убийство на фен на „Сейнтс“ от гостуващи поддръжници на „Лийдс Юнайтед“. И най-накрая — бруталното убийство на 82-годишен мъж при объркал се уличен обир. Нападателите бяха изпуснали откраднатия портфейл в бързината да напуснат местопрестъплението, предоставяйки на полицията ясен отпечатък, по който да ги идентифицират. Извършителят бе добре известен на саутхамптънската полиция — поредният мизерник, опропастил предстоящите коледни празници на нищо неподозиращо семейство. Хелън трябваше да изложи подробностите пред екипа на Британската кралска прокуратура тази сутрин. Тя отвори папката с твърдото убеждение, че този малък бандит ще си получи заслуженото.
— Не се разполагай твърде удобно. Чака те работа.
Партньорът й, детектив сержант Марк Фулър, се приближи до бюрото й. Привлекателен и кадърен полицай, Марк бе работил рамо до рамо с Хелън през последните пет години. Убийства, отвличания на деца, изнасилвания, трафик на жени — беше й помагал да разреши куп неприятни случаи и тя постепенно свикна да разчита на неговата преданост, интуиция и смелост. Тежкият му развод обаче му се беше отразил зле и напоследък не се справяше добре с работата си. На Хелън й стана неприятно, като усети, че той отново миришеше на алкохол.
— Младо момиче, което твърди, че е убило приятеля си. — Марк измъкна снимка от папката си и я подаде на Хелън. В горния десен ъгъл стоеше познатият печат „изчезнал“. — Името на жертвата е Сам Фишър.
Хелън погледна ведрото лице на снимката. Младият мъж имаше порядъчен вид, излъчваше оптимизъм, дори известна доза наивност. Марк изчака за момент, за да даде възможност на Хелън да разгледа снимката, после й подаде още една.
— И нашата заподозряна. Ейми Андерсън.
Хелън не успя да скрие изненадата си, докато оглеждаше снимката. Красиво и жизнерадостно момиче на не повече от 21 години. С дълга буйна коса, поразителни кобалтовосини очи и нежни устни, тя изглеждаше като олицетворение на младостта и невинността. Хелън взе якето си.
— Да тръгваме.
— Искаш ли да шофираш, или аз…
— Аз ще шофирам.
Двамата мълчаливо се отправиха към паркинга. Пътьом Хелън забра и следователката, с която работеше по случаи с обявени за издирване хора. Неустоимата чаровница Чарлийн Брукс — Чарли, бе добър полицай, усърдна и енергична, но категорично отказваше да се облича като ченге. Днешният й избор на тоалет включваше прилепнал по тялото кожен панталон. И макар в пълномощията й да не влизаше критикуване на работното облекло на колегите й, Хелън все пак се изкушаваше да го направи.
Алкохолният дъх на Марк се усещаше още по-силно в купето на колата. Хелън го изгледа многозначително и отвори прозореца си.
— Е, какво имаме? — попита тя.
Чарли вече беше отворила папката си.
— Ейми Андерсън. Обявена за издирване преди малко повече от две седмици. За последен път е видяна по време на концерт в Лондон. Вечерта на втори декември е изпратила имейл на майка си, в който я уведомява, че си тръгва на автостоп със Сам и ще се прибере преди полунощ. Оттогава и двамата са в неизвестност. Майка й се е обадила в полицията.