Хелън напредваше бързо. В днешно време разпитите не се съхраняваха на магнетофонни ролки или минидискове — цялата тази остаряла техника отдавна я нямаше. Записваха ги директно в секретна дигитална мрежа. Веднага щом разпитът приключеше, дигиталният файл се кодираше и се качваше на секретния им сървър. Достъп до съхраняваните записи и текстови файлове имаха само упълномощени потребители. Имаше само един източник — сървъра — и всеки, който го ползваше, оставяше следа.
Записите от разпитите бяха преглеждани безброй пъти като част от разследването и когато Хелън се зарови в историята на търсенията, на екрана се появи дълъг списък с данните за осигуряване на достъп. Ала само в три от тези случаи кадрите от записа бяха сваляни от сървъра и записвани на диск или флашкарта. Хелън бе присъствала на два от тях — освен това записите все още бяха у нея. Така че оставаше един случай на неупълномощено записване на информация. Невъзможно беше да заличиш следите си, без да унищожиш целия сървър, така че всичко се виждаше ясно, черно на бяло — сряда, 11 януари, 16:15 ч.
Малко вероятно бе да е някой от служителите, които се занимаваха с обработка на данни, защото през онзи ден те стачкуваха, но може би крадецът бе избрал този ден точно поради тази причина. Уитакър беше в отпуск, Хелън прекара целия следобед в криминалистичната лаборатория. Младши детективите от екипа правеха обиски по адреси (Хелън си отбеляза да провери това още веднъж), така че оставаха двама детективи, които през този ден са били в сградата и са имали достъп до секретния сървър: Марк и Чарли.
Хелън едва се побираше в кожата си от яд. Трябваше да отмени вечерята си с Марк, да съчини някакво извинение, но той я завари неподготвена. Нямаше как да се отметне, без да го обиди или без да събуди подозрението му, затова реши да отиде. Той се бе пошегувал относно усилията, които правеше, за да я впечатли, и точно поради тази причина в момента дъвчеха букатини със скариди, преглъщаха ги с бутилка вино „Гави“ и мълчаха.
Хелън усещаше, че Марк е разочарован и се чувства нелепо — представата му за страстна нощ след споделена бутилка вино бе разбита на пух и прах — но тя просто не можеше да спре да мисли за това. В случай че не грешеше, имаше огромна вероятност Марк или Чарли да са предали подло екипа и да са въвели външен човек в процеса на разследването. Ако корумпиран полицай искаше пари, той обикновено продаваше информацията на пресата. Така че тук ставаше дума за нещо различно. Изнудване. Секс. Или нещо много по-злокобно.
Хелън се разкъсваше на две. Искаше да го попита в прав текст, но така щеше да изложи себе си на опасност. Това беше вътрешно разследване и ако тя споделеше информация със „заподозрян“, автоматично извършваше същото престъпление. Затова стисна зъби и се ограничи до любезен разговор.
Приключиха с вечерята преждевременно и се преместиха във всекидневната. Хелън лениво се запъти към полицата над камината. Фотографиите на щастливото семейство и бившата съпруга отдавна ги нямаше. Бяха останали само безброй снимки на малко сладко русо момиченце с широка усмивка.
— Това е Елси.
— На колко години е?
— Седем. Живее с майка си. Наблизо.
Но очевидно бе достатъчно близо за него. Хелън зададе още няколко от обичайните въпроси и Марк отговори с типичната гордост на родител. Историята на постиженията и интересите на Елси. Забавни случки за нейните лудории. Неминуемо се долавяше и отчаянието му от факта, че е откъснат от дъщеря си. Година по-рано той бе полицай с успешна кариера, любяща съпруга и малко ангелче, което го обожаваше. Сега бе изгубил всичко заради друг мъж — Стивън, любовника на жена му. Тяхната връзка бе сложила край на брака му, но най-ощетен от всичко оставаше Марк. Той бе наранен — дълбоко, болезнено — от жена, която не спазваше брачната си клетва. И накрая тя бе получила всичко. За него оставаше апартамент под наем и възможност да вижда детето си два пъти месечно.