Хелън направи всичко по силите си да го успокои, но един тъничък вътрешен глас непрекъснато й повтаряше да си тръгне. Да се махне от този мъж, който очевидно започваше да се влюбва в нея. Накрая Марк се почувства по-добре. Благодари й, че търпеливо е изслушала брътвежите му, и прокара длан по бузата й — нежен, безмълвен жест на признателност. После се опита да я целуне.
Хелън се обърна и тръгна към входната врата. Марк изтича след нея, извинявайки се, хвана я за ръката и я дръпна обратно. Хелън се отдръпна като попарена.
— Моля те, Хелън, обидих те… — запелтечи той.
— Недей да се молиш, Марк, не ти отива.
— Не разбирам какво става тук.
— Няма нищо за разбиране.
— Мислех, че ти и аз… че ние…
— Объркал си се. Правихме секс. Това е всичко.
— Зарязваш ли ме?
— Не ставай смешен.
— Ами какво тогава? Мислех, че ме харесваш.
Хелън замълча, опитвайки се да подбере правилно думите си.
— Марк, ще го кажа само веднъж, затова искам да ме чуеш. Недей да се влюбваш в мен, разбра ли? Аз не го искам, не го искаш и ти, повярвай ми.
— Но защо?
— Просто недей.
След тези думи тя се обърна и си тръгна, ядосана от собствената си глупост. Трябваше да послуша инстинкта си и изобщо да не идва.
55.
Чарли Брукс се прозя и се протегна. Ставите й шумно изпукаха — твърде дълго бе седяла в една и съща поза. Взе решение да се раздвижва по-често, да се протяга, да прави упражнения… и точно тогава удари главата си в ниския метален покрив.
Чарли мразеше полицейските наблюдения. Затвореното пространство, боклуците, с които се хранеше, и близостта на колегите си от мъжки пол, които или си падаха по нея, или имаха лоша лична хигиена, или и двете. Понякога работата им даваше резултат, но човек винаги имаше усещането, че забавлението и истинската полицейска работа се случваха някъде другаде. Хелън толкова ли не можеше да намери друга маймуна за тази задача? Настроението й се скапа допълнително, когато хвърли поглед към детектив Граундс, който невъзмутимо чоплеше някаква пъпка на лицето си.
Чарли имаше чувството, че я наказват — макар да нямаше представа за какво. Хелън определено странеше от нея напоследък. Чарли на няколко пъти се изкушаваше да я попита в прав текст какво не е наред, но в последния момент се отказваше. Ала усещането си оставаше. Явно бе разгневила Хелън по някакъв начин и тя я наказваше с дежурство в микробуса до къщата на Микъри.
Хана Микъри рядко напускаше дома си след разпита в полицията. Няколко посещения до бакалията, до будката за вестници и списания и почти нищо друго. Изобщо не бе използвала домашния си телефон, а разговорите й по мобилния бяха кратки и скучни. Определено не възнамеряваше да позволи на подозренията да влияят на професионалния й живот — в момента имаше пациент, жена, с която от един час се бяха затворили в кабинета й. Чарли неволно се питаше дали проблемът й се дължеше на неувереност, или на някакво дребно прегрешение.
Тогава внезапно настъпи раздвижване. Чарли рязко изпъна гръб и насочи фотоапарата си към къщата. Ала нямаше нищо за гледане. Сесията бе приключила и жената просто си тръгваше, предпазвайки се от дъжда с жълтия си чадър. Чарли разочарована се отпусна на стола си и проследи с поглед отдалечаващата се фигура.
Трябва наистина да ти хлопа дъската, за да се облечеш по такъв начин, помисли си злобно Чарли. Пурпурно розовата барета и червеният шлифер — да не би да си въобразяваше, че участва във видео на Принс? Ами обувките на висок ток? Обувки на стриптийзьорка, просто и ясно…
И точно тогава Чарли забеляза, че жената, която току-що бе излязла от къщата, не носеше обувки на висок ток. Носеше обувки с равни подметки.
Чарли нареди на Граундс да тръгва към къщата и светкавично изхвърча от микробуса след пациентката. Тичаше бързо, но безшумно, и успя да скъси разстоянието помежду им, но когато й оставаха само трийсетина метра да я настигне, жената се обърна в профил. Съвсем за кратко, но достатъчно за Чарли да разбере със сигурност, че това бе Микъри, облечена в дрехите на клиентката си. Микъри веднага хукна с всички сили, а Чарли я последва — мисълта за онова, което би казала Хелън, ако я изпуснеше, я тласкаше мощно напред.