Чарли смяташе, че преследването нямаше да й отнеме много време, обаче Микъри си я биваше. Втурна се напряко през оживената улица, без да се колебае, и за миг и като по чудо успя да си проправи път между бързо движещите се автомобили. Чарли тичаше след нея, твърдо решена да не я изпуска.
Двете свърнаха по една от страничните улички. Разстоянието помежду им вече бе само стотина метра и тъй като тук почти нямаше хора, Чарли започна да го скъсява. 80 метра, 60 метра, 50. Все по-близо и по-близо.
Отсреща изникна друга оживена улица. Хана Микъри първа стигна до нея и се спусна да я пресича. Баретата й отдавна бе изхвърчала нанякъде и дългата й кестенява коса се вееше зад нея. Тя стигна до другия тротоар и без да се бави, се гмурна в гостоприемния вход на търговски център „Марландс“. Секунди по-късно я последва и Чарли.
Море от деца на училищна възраст, отегчени, превъзбудени. Мъж от охраната дъвче клечка за зъби. Двама непохватни младежи в тениски с надпис „Сейнтс“. И нито следа от Микъри.
Зърна за миг развяваща се кестенява коса. На най-отдалечения ескалатор. Чарли отново се затича, прескачайки саксии с цветя и малки дечица, докато набираше скорост. Нагоре, нагоре, нагоре, тичаше с всички сили, дробовете й горяха от напрежение. Изблъска от пътя си шляещ се мъж на средна възраст и се втурна на нивото на мецанина. Червеният шлифер изчезна зад вратите на „Топ Шоп“. Там нямаше къде да избяга. Чарли нахълта тичешком в магазина и размаха служебната си карта под носа на охраната. Най-после й се удаваше шанс да погледне гордо Хелън в очите — когато й връчеше така желания трофей.
Само че… това бе друг червен шлифер. Същият цвят, но съвсем друг човек. Необвързана жена, която пазаруваше за романтична среща и бе някак изненадана да се озове в лапите на потен и задъхан детектив от женски пол.
— Какво правите, по дяволите?!
— Мамка му! — Чарли вече се отдалечаваше от уплашената си жертва. Тя улови за ревера най-близкия служител от охраната.
— Видя ли жена в червено палто да минава оттук? НЯКОЙ видя ли жена в червен шлифер?
Чарли погледна морето от безизразни лица и разбра, че няма смисъл. Микъри се бе измъкнала.
56.
Не бяха помръдвали от дни. Бяха изтощени, смазани от отчаяние. Единственото им спасение бе да умрат от глад — очевидно никога нямаше да успеят да избягат.
Керълайн по начало си беше слабичка. Сега изглеждаше като жертва на системно недохранване, ребрата й всеки момент заплашваха да пробият кожата. Мартина бе по-мускулестата от двете и някак си успя, въпреки дългото гладуване, да се изправи на крака.
— Да опитаме пак.
Мартина положи усилие да влее енергия и надежда в гласа си, но Керълайн просто изстена.
— Моля те, Керълайн, трябва да опитаме пак.
Керълайн надигна глава, за да види дали Мартина говори сериозно. Беше безнадеждно, така че защо да се измъчват? Вратата не помръдна и милиметър въпреки блъскането им. Раменете им бяха насинени, ноктите — изпочупени. Нищо повече не можеха да направят.
— Някой може да ни чуе.
— Наоколо няма никой.
— Трябва да опитаме. Моля те, Керълайн, още не съм готова да умра.
Последва дълга пауза, после Керълайн бавно и неохотно надигна изтощеното си тяло от пода. Отчаянието бе по-лесно от надеждата. Надеждата беше жестока — тя обещаваше на Керълайн неща, които може би никога нямаше да изпита отново: любов, топлота, подкрепа, щастие. Никое от тях не беше възможно — това бяха просто мечти — докато лежеше погребана жива в тази дупка. Сега Керълайн искаше само едно — да я оставят насаме с отчаянието й, и ако безполезното блъскане по вратата в продължение на няколко минути щеше да затвори устата на Мартина, така да бъде.
С последните остатъци от силите си тя се хвърли срещу вратата. Изпита огромна болка — пронизващо парене в рамото, което бавно премина в садистично притъпено пулсиране. После се обърна и гневно извика:
— Ти нямаш ли намерение да ми помог…
Думите й заглъхнаха недовършени, когато видя Мартина с насочен към нея пистолет. Беше я измамила. Подлата кучка я беше измамила.
— Много съжалявам — смотолеви Мартина, после дръпна спусъка със затворени очи, за да не види ужаса. Последва оглушителен пукот.