Микъри се бе появила отново.
61.
Изпитваше огромна нужда да пийне. Последните няколко дни бяха истинско мъчение — тялото, мозъкът и душата му копнееха за успокоителния ефект на алкохола. Най-приятна винаги бе първата глътка — не е нужно да си алкохолик, за да знаеш това — и сега той се съпротивляваше с всяка клетка от тялото си да измине краткото разстояние до магазина за алкохол.
Държаха го настрана от всичко, а той нямаше представа защо. Дали защото бе мекушав? Докато хленчеше пред Хелън, това му изглеждаше съвсем естествено — открито, прямо, истинско — но може би тя вече го ненавиждаше заради неговата уязвимост. Дали съжаляваше, че е преспала с него? Или имаше друга причина?
Не беше виждал Чарли и Хелън от дни. Бяха или извън управлението, или затворени заедно в някоя стая за разпити. Атмосферата помежду им бе още по-напрегната от обичайното — Хелън бе рязка с Чарли почти през цялото време — и това едва ли се случваше без причина. Но Чарли поне имаше място в света на Хелън, за разлика от Марк.
Беше късно вечерта, но Марк знаеше, че Чарли никога не пропускаше тренировката си по бокс в полицейската фитнес зала. И в студ, и в пек тя винаги беше там и точно поради тази причина в момента Марк се мотаеше на паркинга пред залата, привличайки любопитни погледи.
Когато най-после се появи, той я извика по име и забърза към нея. Чарли — която секунди по-рано крачеше енергично през паркинга в посока към залата — сякаш леко забави темпото. Дали се опитваше да спечели няколко секунди, за да измисли какво да му каже? Все тая, помисли си Марк и започна направо.
— Не искам да те поставям в неловко положение, но трябва да разбера какво става, Чарли. Какво съм направил?
— Не знам, Марк — отвърна след кратка пауза Чарли. — Държи се отвратително с всички ни в момента. Ако знаех, щях да ти кажа, наистина.
И тя продължи да обяснява, само дето говореше много, а казваше съвсем малко. Не беше добра актриса. Но защо? Отношенията им винаги са били приятелски. Какво й бе казала Хелън?
— Моля те, Чарли. Колкото и да е срамно или лошо, без значение, трябва да знам какво съм направил. Тази работа е всичко, което имам. Ако я изгубя, трябва да се простя с надеждата да виждам Елси, и с всички хубави неща в живота си, така че, ако знаеш нещо, каквото и да е…
Тя отново излъга; настояваше, че няма представа, но вече не можеше да го гледа в очите. Марк се отдръпна, този път разумът му успя да надделее над надигащия се гняв. Върна се в управлението силно разтревожен. Облакът на неведението го преследваше навсякъде, но в полицията се чувстваше в най-голяма безопасност. Далеч от изкушението. И точно докато седеше на бюрото си и обмисляше промените в служебната си автобиография, пристигна обаждането. Беше Джим Грийвс.
— Просто реших, че ще искаш да знаеш това — тя се оказа той.
— Моля?
— Мартина, проститутката. Може и да е имала всички женски атрибути, но със сигурност е била мъж. Операцията вероятно е направена през последните две-три години, а съдейки по задника му, нищо чудно да си е вадил хляба пак по този начин, макар и с различен тип клиенти. Бих насочил вниманието си натам, ако бях на твое място.
Значи Мартина бе родена като момче. Марк усети внезапен прилив на енергия — малък детайл, който би могъл да нарасне до нещо по-голямо и да започне да разтапя леда около Хелън. Почувства се отново в играта.
62.
— „Марлборо Лайтс“, моля.
Хелън пушеше твърде много — и го знаеше. Но искаше да събере мислите си, преди да седне срещу Микъри, а пушенето винаги й действаше успокояващо. Затова отскочи до близката будка за вестници. Собственикът протегна ръка зад себе си и извади спасителния пакет в бяло и златисто. Подхвърли ги на щанда и с безизразно лице назова скандално високата им цена. Кога цигарите бяха станали толкова скъпи, зачуди се Хелън.
— Нека ги платя аз.
Емилия Гаранита. Поредната атака от засада. Наистина трябва да съм по-бдителна, помисли си Хелън, така само я окуражавам.
— Няма нужда — отвърна Хелън и подаде банкнота от десет лири към протегнатата ръка.