Хелън не каза нищо. Тя знаеше, че Микъри й пускаше стръв, и не възнамеряваше да й доставя удоволствие с каквато и да било реакция.
Микъри се усмихна и продължи:
— Тази изключителна история има няколко възможни завършека. Но най-добрият — за който всеки читател и всеки жълт драскач копнее — е онзи, в който упоритото ченге в крайна сметка залавя момичето. И после всички ние ще можем да се забавляваме с размишления над снимката й от ареста и с четене на 12 страници извънредно издание, пълно с кървави подробности, „експертни“ мнения и зле прикрита похотливост.
Микъри започваше да се доближава до тезата на изложението си.
— Завършекът, който никой не желае — и най-вече ти — започва с груба грешка. Арестуването на невинен, уважаван професионалист — тя наблегна на думата, — което води до приключване на историята преди залавянето на убиеца. Жълтата преса е в пълна бойна готовност, човекът от улицата трепери от ужас, внезапно милиони очи започват да оглеждат милиони лица, убиецът потъва вдън земя, а горещите телефони едва поемат хилядите фалшиви сигнали. Убиецът е изчезнал, вие сте разгромени, а аз получавам тлъста парична компенсация, с която си купувам яхтата на мечтите си.
Поредната драматична пауза.
— Така че въпросът, който трябва да зададеш на себе си, инспекторе, е следният: абсолютно сигурна ли си, че аз съм го извършила? И можеш ли да го докажеш? Защото, ако не си абсолютно убедена и ако успееш да видиш гигантската грешка, която си на път да направиш, значи все още не е късно да спреш. Да постъпиш правилно. Да ме пуснеш и да се заловиш отново с разследването си. Аз съм невинна, Хелън.
Името й никога досега не бе звучало толкова близо до „да ти го начукам“. Речта определено си я биваше. И повдигаше някои уместни въпроси. Възможно ли беше Микъри да е толкова патологично смахната и същевременно толкова убедителна и сладкодумна? Възможно ли беше някой с толкова верен усет за чувствата и мислите на околните в действителност да е такъв социопат?
— Е, свободна ли съм? — нетърпеливо попита Микъри.
Хелън я наблюдава в продължение на минута, после каза:
— Засега няма да повдигам официално обвинение относно фактите, които обсъждахме в тази стая — факти, които… едва ли е нужно да ти припомням… трябва да бъдат запазени в тайна, докато разследването е в ход.
Микъри се усмихна и прибра нещата си, готова за тръгване.
— Но ти все пак не спря, когато полицай те помоли да го направиш, и аз смятам, че това заслужава поне една нощ в ареста, не мислиш ли?
След тези думи Хелън излезе и остави Микъри безмълвна, както никога.
64.
В главата на Хелън се въртяха хиляди въпроси. Дали Микъри казваше истината? Може би тя не беше убиецът — може би маниакалният й интерес към тези убийства бе свързан с нещо съвършено различно: пари. Микъри знаеше, че тази история щеше да се превърне в световна сензация, когато се разчуеше, и вероятно отчаяно копнееше да използва вътрешната си информация по случая, за да изпъкне сред гилдията.
Колкото повече мислеше Хелън за това, толкова по-логично й се струваше. Микъри може би вече подготвяше черновата на авторитетен доклад за убийствата, който включваше и психологически профил на убиеца, и достоверни улики от полицейското разследване. Случайната й връзка с две от жертвите я бе насочила към дирята, но тя бе амбициозна жена и искаше още. Кога за пръв път бе потърсила Марк? И защо точно него? И откъде имаше дързостта да подкупи действащ полицай, за да получи точна и подробна информация от текущо разследване? Ако можеше да се докаже, че корумпиращото й въздействие бе възпрепятствало опитите на полицията да залови убиеца, тя можеше да получи присъда. Това поне е някаква утеха, мрачно си помисли Хелън.
Докато Хана бе на сигурно място в килията на ареста, Хелън разполагаше с прозорец за действие. Но трябваше да го направи предпазливо и по всички правила. Затова първата й работа бе да се види с Уитакър. Докато му описваше случая, той просто седеше и слушаше с мрачно изражение на лицето. Очевидно трябваше да отстранят Марк от разследването, но дали биха могли да го направят, без да събудят подозрението на Марк или на останалите? Не, разбира се, че не. Значи трябваше да го отстранят официално и да повдигнат обвинение срещу него. Тогава той, разбира се, би могъл да се свърже с пресата — за отмъщение и от желание да спечели пари. Но Уитакър смяташе, че едно тлъсто възнаграждение, а може би дори запазване на полицейската му пенсия и допълнителното заплащане за прослужени години, би могло да го убеди да държи езика си зад зъбите. Този номер доказано вършеше работа, а Марк не произхождаше от богато семейство. И макар че Хелън се противеше на мисълта да възнаграждават предателството на Марк по този начин, Уитакър изглеждаше по-оптимистично настроен.