— Искаш ли аз да се заема? — попита той.
— Не, аз ще го направя.
— По правило по-старшият по длъжност поема инициативата при дисциплинарно отстраняване.
— Да, знам и разбирам причината за това, но искам да разбера какво точно е предоставил като информация и на кого. Мисля, че имам по-голям шанс да изкопча това, ако го притисна насаме.
Уитакър я изгледа подозрително.
— Някаква специална тактика ли имаш спрямо него?
— Не, но той ме уважава — бързо отвърна Хелън. — Знае, че аз не увъртам и ако му предложа сделка, тя ще е истинска и добронамерена.
Това обяснение очевидно задоволи Уитакър и Хелън побърза да тръгне. Никога досега не бе напускала кабинета му с такова облекчение. Но пък, от друга страна, това бе лесната част. По-трудното предстоеше — да се изправи лице в лице с Марк.
Хелън се качи в колата си и хлопна вратата. За момент звуците на външния свят с всичките му грижи бяха заглушени. Миг спокойствие от действителността, която непрестанно я залива с помия. Защо бе допуснала Марк толкова близо до себе си? Защо бе избрала точно него за душеприказчик, когато той очевидно издаваше всички подробности от разследването? Тя се намръщи, когато си спомни разговорите им в бара, в стаята на разследването, обсъждането на теории и заподозрени. Кой знае, може би някакъв неин противен карикатурен образ — бъбривата, некадърна полицайка — вече се оформяше в книгата на Микъри. Брилянтен убиец фантом, безуспешно преследван от глупави ченгета.
Хелън извика от болка и погледна надолу, за да установи, че ноктите й се впиваха в дланта й. Беше ги забила до кръв от гняв и безсилие. Проклинайки глупостта си, тя се опита да събере отново мислите си. Сега не му беше времето да се разсейва с фантазии. Нямаше смисъл да води въображаеми битки. Беше го правила достатъчно често в миналото. Сега трябваше да бъде спокойна, силна и решителна. Сега беше време за действие.
65.
В първия миг изпита чувство на облекчение. Марк през целия ден се бе опитвал да открие Хелън и да й каже откритията си за Мартина, но безуспешно. И ето че сега тя стоеше пред него, облегната на входната му врата. Задоволството му прерасна и в още нещо — надежда? вълнение? — защото тя се бе върнала при него тук, вместо да го притисне в управлението. Може би й харесваше да бъде загадъчна, гореща и студена, непокорна. Но нещо в изражението й подсказваше на Марк, че предположенията му са грешни.
Тя не каза нищо, когато той отвори вратата и я покани да влезе. Нямаше друг избор, освен да прояви търпение. Да види колко зле всъщност беше всичко. Затова дръпна стол и седна срещу нея. Кой щеше да предприеме първия ход?
— Това може да е последният път, в който се срещаме по този начин. Бяхме приятели и нещо повече, затова нека не крещим, не викаме, не обвиняваме, не лъжем и не правим ситуацията по-болезнена от необходимото.
Докато говореше, Хелън внимателно наблюдаваше Марк и следеше реакциите му.
— Ти ни предаде, Марк. Не би могло да се каже по друг начин. Предаде мен, екипа, полицията, която те е изградила. Но по-лошото е, че предаде невинни мъже и жени, които бяха убити от тази злобна, малка…
— Не разбирам…
— Говорих с Уитакър — прекъсна го тя, — така че няма смисъл да увърташ и да се опитваш да се измъкнеш с лъжи. На път сме да дадем ход на официална процедура, която по всяка вероятност ще завърши с отстраняването ти от полицията. Бюрото ти е разчистено, няма да бъдеш допускан до зони с ограничен достъп, а на мен е възложена задачата да прибера служебната ти карта веднага щом приключим този разговор.
Марк я гледаше втренчено.
— Виждал си как се случва това с други хора и знаеш колко грозно може да бъде. Но ти можеш да улесниш нещата за себе си, Марк. Аз не мисля, че си злодей, не мисля, че си морално пропаднал, и съм сигурна, че трябва да има причина — основателна причина — да направиш нещо толкова ужасно. Ако си готов да ми кажеш тази причина и да ни съдействаш напълно, така, както се иска от теб, тогава ще ти бъде предложена и сделка. Не е нужно да излизаш от това положение с празни ръце.