Дълго мълчание.
— Защо тук?
Отговорът на Марк изненада Хелън. Никакво пламенно отричане, просто ход в играта. В тона му имаше неподправена горчивина, но тук ставаше и нещо друго. Каква бе неговата гледна точка?
— Защо трябваше да идваш тук, за да ми кажеш… това? — Последната дума се процеди между зъбите му. Предизвикателство. Хелън остана загледана в него известно време, после отвърна:
— Защото искам да го чуя лично, преди всички останали. Искам да ми кажеш защо го направи, преди да ти се наложи да го кажеш на запис. Искам ти да го кажеш на мен.
Гласът й внезапно затрепери — дълбокото й разочарование от предателството най-после изби на повърхността. Марк се взираше втренчено в нея. Изглеждаше объркан, сякаш Хелън говореше на гръцки.
— Какво смяташ, че съм направил, Хелън? — каза с равен тон, но звучеше подигравателно.
— Не го прави, Марк. Недей, дори и при тези обстоятелства ти си повече от това.
— Кажи ми. Кажи ми какво съм направил.
Гневът на Хелън започна да се завръща и лицето й отново доби студено изражение. Защо изобщо бе допуснала това арогантно копеле близо до себе си?
— Предоставил си на Микъри цялата информация от разследването ни. Продал си ни.
Ето, най-после го изрече.
— И аз искам да знам защо.
— Майната ти.
Хелън се подсмихна подигравателно, макар че всъщност не знаеше защо. В погледа на Марк проблесна гневна искра и той скочи на крака, сякаш смяташе да тръгне към нея. Хелън потръпна, но Марк вече се бе обърнал и мълчаливо кръстосваше стаята. На Хелън изобщо не й бе хрумнало, че той може да реагира агресивно, че може да бъде опасен. До каква степен бе увреден този човек? Може би тя изобщо не го познаваше.
Когато Марк проговори, той се опитваше с всички сили да укроти яростта си.
— Кое те кара да мислиш, че съм способен да направя това?
— Защото няма кой друг да е, Марк.
— Ти също си имала достъп, Уитакър, Чарли, техниците…
— Само Чарли и ти сте били в управлението по това време. Техниците стачкуваха, Уитакър беше в отпуск, а аз бях по задачи навън.
— И трябва да съм аз! Ами Чарли? Не ти ли е хрумвало, че може да е…
— Не е тя.
— Откъде знаеш?
— Защото тя има алиби. И защото тя ме погледна право в очите и ми каза, че не е тя. Ти защо не направи това, Марк? Вместо да го усукваш, защо не ме погледнеш в очите и не ми кажеш, че не си ти?
Кратка пауза.
— Защото не би ми повярвала.
Тъгата в гласа му бе съкрушителна. Хелън изпита необяснимо желание да стане и да го успокои — потисна този порив, забивайки ноктите си в разранената длан. Болката прониза цялото й тяло и я успокои.
Когато вдигна поглед, Марк си наливаше голяма чаша вино.
— Защо не, мамка му, а? — И я пресуши до дъно, а после я стовари върху масата пред нея. Без да откъсва поглед от очите й, той удари чашата отново и отново, и отново, докато накрая столчето се отчупи и чашата се разби на парчета. Той захвърли останалата част в другия край на стаята и прокара кървящите си пръсти през косата си. Гневът му бе стигнал връхната си точка и вече започваше да гасне. — Защо просто не попита първо мен, преди да задействаш това?
— Знаеш защо. И при най-малкото съмнение, че имам специално отношение към теб, защото аз… защото ние…
— Пазиш си гърба, а?
— Не е така. И ти го знаеш.
— Знаеш ли, дълго време искрено вярвах, че съм сторил нещо лошо. Че съм те обидил. Че съм направил някакъв кошмарен романтичен гаф. После се питах дали не се дължи на разликата в служебното ни положение. Че си размислила и съжаляваш. Но не ми се искаше да го вярвам, затова реших, че просто си луда. Красива, непредсказуема луда глава. И знаеш ли какво? Това изобщо не би ми пречило. Ни най-малко.
За изненада на Хелън той се засмя. Но смехът му прозвуча тъжно. Тя понечи да отговори, но той продължи:
— Но никога, никога не ми е хрумвало, че може да е това. Че това е причината да ме пренебрегваш. Какво те кара да си толкова убедена, толкова абсолютно сигурна, че бих плюл на работата си, на бъдещето си, на шанса да бъда добър баща и — мамка му — да се влюбя отново… заради подкуп?