— Кой изобщо е споменавал за подкуп?
— Не ставай глупава.
— Не съм казвала нищо за плащане.
Марк издиша шумно. После наведе глава и погледна кървящата си ръка.
— Тя плати ли ти, Марк?
Последва дълго мълчание.
— Правиш голяма грешка.
— Тя плати ли ти?
— Бих могъл да седя тук цял ден и цяла нощ и да повтарям, че никога не съм разговарял с нея, че никога не съм заговорничил с нея, че никога не съм получавал подкуп от нея и че никога не съм направил и една проклета грешна стъпка, но няма смисъл, нали? Процедурата е задействана и няма връщане назад. И може би никога няма да разбера защо ми причиняваш това, след като нямаш каквото и да било конкретно доказателство; няма да разбера дали това е полицейски проблем, или проблем в главата, или… и аз не знам какъв. Но ще ти кажа едно — аз няма да седя безучастно и да търпя да ме въртиш на шиш в собствения ми дом без присъствието на адвокат. В момента играеш по правилата. Не се и съмнявам. В такъв случай си се видяла с Уитакър, говорила си с Чарли и си изпратила онзи отвратителен жълт формуляр в отдел „Антикорупция“. Тогава и аз ще играя по правилата. Няма да се оставя да бъда мачкан като някакъв шибан… престъпник. Ще седна в стаята за разпит заедно с адвоката си и представител на профсъюза и бавно и щателно ще направя на пух и прах всяко твое измислено доказателство срещу мен, и ще бъда оправдан, а ти ще изглеждаш като пълна глупачка.
Той рязко бутна стола си назад, тръгна решително към входната врата и я отвори. Хелън нямаше друг избор, освен да се подчини — изобщо не беше редно дори да идва тук.
— Да им кажа ли, че се чукахме? — гневно попита той. — Дали пък това не е причината? Може да послужи като добро обяснение за решението ти да провалиш кариерата ми? Може да не съм бил добър в леглото. Може да си се почувствала разочарована. Да си решила, че ще има лоши последствия за теб. Е, сега вече ще има, можеш да си сигурна.
Хелън продължаваше да стои до вратата. Искаше просто да се махне оттук, но Марк все още не беше приключил.
— Би трябвало да те мразя, знаеш ли… Но не те мразя. Съжалявам те.
Хелън го избута настрана и забърза надолу по стълбите. Защо се чувстваше наранена от съжалението му? Той е продажно ченге, гнила ябълка — на кого му пука какво казва? Опитваше се да убеди себе си в това, но не успяваше. И въпреки че все още кипеше от гняв, тя знаеше, че Марк бе разклатил увереността й. Изглеждаше толкова възмутен, толкова обиден, толкова сигурен в своята невинност. Всички улики сочеха към него. Невъзможно беше да е сгрешила в преценката си.
Дали?
66.
Спомням си онзи ден съвсем ясно. Всичко, което последва — страданието, насилието, самотата — бе резултат от този ден. Нещата си бяха мрачни и преди това, разбира се, но нищо изненадващо. Това обаче не го очаквах.
У нашите имаше нещо като парти — рожденият ден на чичо ми Джими. Цял ден се наливаха — някой беше спечелил от залаганията — и всички бяха дори по-пияни от обичайното. Съседите вече бяха идвали два пъти, крещяха обиди относно шума, но на роднините ми не им пукаше. Те просто усилиха музиката и „Забавлявай се“ на „Дъ Спешълс“ вече кънтеше с пълна сила. Ние се мотаехме наоколо, опитвайки се да си изпросим някоя цигара или кутийка бира, но присъствието ни беше нежелано. В крайна сметка няма нищо по-потискащо от група кретени на средна възраст, които се кълчат и лигавят, затова се изнизах към леглото си. На този етап мама вече лежеше някъде в безсъзнание, а татко и неговите „приятели“ често се възползваха от състоянието й, за да си правят тъпи шеги с нея. Веднъж, когато беше заспала, той се изпика върху нея — всички се изредиха — а аз не обичах да гледам това, така че по-добре да ме нямаше.
Първо помислих, че е сбъркал стаята. Че е твърде пиян и не знае къде се намира. После се ядосах, защото не бях мигнала цяла нощ. И как щях да заспя сега, ако той се проснеше безпаметно до мен? Но той очевидно нямаше намерение да спи.
Отначало не помръдвах. Бях твърде шокирана. Дясната му ръка стискаше дясната ми гърда. После се опитах да отблъсна ръката му, но не успях. Той стисна още по-силно. Помня, че много ме болеше. Започнах да се съпротивлявам. Надявах се, че това е някоя от онези тъпи шеги, но дълбоко в себе си усещах, че не е. Той се прехвърли отгоре ми и ме прикова към тясното легло. Мисля, че тогава започнах да се моля, умолявах го да спре, но пръстите му вече шареха по нощницата ми и търсеха процеп. Ръцете му бяха груби и космати, помня как потръпнах, когато напъха юмрука си в мен. Бях още девствена — едва на четиринайсет — не бях създадена за такъв като него. Другата му ръка притискаше главата ми към възглавницата. Затворих очи, надявах се да умра. Че всичко това ще спре. Но то не спря — той просто продължи безмилостен, като грухтеше и пъшкаше през цялото време. Накрая се умори или загуби желание. Избърса ръце в джинсите си, стана от леглото и тръгна обратно към вратата. Обърнах се, за да се уверя, че тръгва, и едва тогава осъзнах, че сме имали публика. Джими и още двама гледаха усмихнати, после започнаха да се смеят. Баща ми ги подмина, залитайки, и излезе в коридора. Джими го изпрати с поглед, после започна да разкопчава колана си.