И тогава осъзнах, че сега идваше неговият ред и това бе само началото.
67.
— Съжалявам. Не трябваше да ти говоря така. Не исках да кажа това, не исках да те нараня и съжалявам, че го направих.
Думите се изливаха от нея като поток и Джейк прие извинението й благосклонно, давайки й прошката си с леко кимане на главата. Когато се появи на вратата, той се замисли дали да я пусне, но след кратко колебание омекна. Лесно е да си кажеш по принцип, че ще изхвърлиш някого от живота си, но когато същият този някой се появи на прага ти и те моли за помощ, е трудно да го отпратиш.
— Можем ли да се върнем към нормалните си взаимоотношения?
Казано направо, но искрено, и точно в този момент Джейк си даде сметка, че всеки си има своя собствена представа за „нормално“ и представата на всеки човек изглежда странна и сбъркана за останалите. Не беше прав да я съди толкова прибързано, въпреки че гневът и обидите й бяха безпочвени и груби. Тя очевидно бе страдала — незнайно кога или защо — и ако неговите услуги й помагаха да се чувства по-добре, това беше хубаво. Пътят до настоящия му начин на живот, който той бе извървял, също се оказа непредсказуем и строго индивидуален. Създаден от родители, които не бяха имали особено желание за деца, Джейк бе подхвърлян между безброй баби и лели — коя от коя по-незаинтересовани — докато накрая попадна във въртележката на приемните грижи. През онова време бе страдал — не тежко, но всеки човек изпитва болка, когато чувства, че не е обичан. Умението да контролира и използва тази болка, го изгради като човек; така укротяваше тревогите и демоните си по начин, който възбуждаше и него, и околните. Бе изпробвал пътя на подчинението и след като преодоля първоначалния си страх, започна да изпитва голямо удоволствие, но дълбоко в сърцето си обичаше да контролира. Знаеше, че именно неувереността му влияеше на изборите му, но нямаше нищо против. Сега вече изпълняваше ролята на господар и това бе единственото, което имаше значение.
Сега животът му вече се беше подредил и нещата вървяха добре. И точно поради тази причина знаеше, че ще я приеме обратно. Беше го обидила, но се разкайваше. Дали ходеше и другаде? Не му се вярваше. И тогава Джейк за пръв път осъзна, че тя имаше нужда от него. Би било жестоко и опасно да я отблъсне.
— Да, можем да се върнем към нормалните си отношения. Но имам сеанс с клиент в пет часа, така че…
Тя разбра намека и си тръгна, но не и преди да прекоси стаята и да го прегърне. Още едно нарушение на правилата, но Джейк го игнорира, защото му стана приятно. Проследи я с поглед до вратата, изненадан от облекчението, което изпита. Тя със сигурност имаше нужда от него, но може би Джейк вече започваше да осъзнава, че той също се нуждаеше от нея.
68.
Хана Микъри прекара нощта зле. Тя многократно бе посещавала затвори във връзка с работата си и винаги, без изключение, оставаше погнусена от преживяването. Затова нощта в килията на ареста я изпълни с истински ужас. Да, нищо лошо не й се бе случило. Но прекара една дълга, студена, потискаща нощ в компанията на седемнайсетгодишна наркоманка, която се напика от страх посред нощ. Урината се стече към ъгъла на килията и остана там да вони до сутринта.
Тя просто искаше да се прибере у дома, да си вземе душ и да спи. Успя да запази спокойствие през цялото време, но вече се чувстваше изтощена и напрегната. Затова, когато Санди, адвокатът й, дойде да я прибере, тя въздъхна дълбоко от облекчение. Целуна го — нещо, което не бе правила никога — и го помоли да я отведе у дома. Санди обаче имаше други планове.