— Има един човек, с когото трябва да се срещнеш.
— Който и да е той, ще трябва да почака. Аз лягам да спя.
— Това е еднократно предложение, Хана. Смятам, че в този случай трябва да приемеш съвета ми.
Хана забави крачка и се обърна с лице към Санди, който продължи:
— Един час от времето ти — това е всичко, за което те моля. Минах през вас и ти взех дрехи. Ако побързаме, можеш да се изкъпеш вкъщи. Срещата е след по-малко от час. Довери ми се, Хана, това е човекът, когото си чакала.
В дома на Санди, под силната струя на душа, Хана се оживи мигновено, но водата не й подейства успокояващо, защото бе твърде напрегната. Съзнанието й преливаше от въпроси, но най-силно от всичко изпитваше детинско вълнение. Беше ударила джакпота. Двамата със Санди се бяха справили успешно.
По пътя насам Санди я бе запознал с предложението. Беше по-щедро и от най-смелите й надежди. Искаха много насреща, разбира се, но тя се бе подготвила грижливо и разполагаше с всички материали, които й трябваха. След сделката с вестника щяха да подпишат и договор с издателство, което щеше да доведе до телевизионни изяви и кой знае още какво. Щеше да си създаде име, да стане богата, а после — кой знае…
Би могла да се премести в Щатите. Там имаше достатъчно престъпност, за да не скучае до края на живота си.
Не очакваше да получи предложение от жена. Още по-малко от такава красавица. Обикновен предразсъдък, наистина — човек имаше усещането, че хрътките от жълтите вестници са винаги мъже. И все пак тя изглеждаше изключително компетентна и впечатли Хана както с детективската си работа, така и с дързостта си да стигне дотук. Всичко опираше до изпреварване на конкуренцията. Сделката бе сключена бързо и удовлетворяваше всички. Тримата си стиснаха ръцете. След което тя извади бутилка шампанско, която носеше със себе си — за всеки случай. Хана отново се възхити на самоувереността й.
И все пак шампанското бе качествено. И имаше мигновен ефект. Хана носеше на алкохол, така че замайването сигурно се дължеше на притока на адреналин от успешната сделка. Съдейки по вида му, Санди се чувстваше по същия начин.
69.
Хелън стоеше пред бюрото на Уитакър като провинена ученичка. Знаеше защо бе привикана. Той знаеше, че тя знае. Но въпреки това не бързаше и спокойно разлисти една по една страниците на „Еко“, преди да го сгъне и внимателно да го остави настрана с първа страница отгоре.
БЕЗПОМОЩНИ!
Водещото заглавие сякаш изкрещя в лицето й. Беше прочела статията на Емилия Гаранита рано сутринта, още щом се събуди, и веднага разбра, че това ще предизвика сътресения по веригата. В материала имаше няколко очебийни подробности за Ейми и Сам, за Бен и Питър и повърхностни сведения за Мартина. Но освен това пишеше за освобождаването на Микъри и за отстраняването на „старши полицай, работещ по текущото разследване“. Лоша работа. Хелън предположи, че началниците на Уитакър вече са го нахокали здравата, съдейки по заплашителния поглед, с който я посрещна от вратата.
— Аз ще й се обадя — каза Хелън за своя собствена изненада. — Да видим дали ще успея да я убедя да спре.
— Малко е късничко за това, не мислиш ли? Освен това няма нужда. Аз вече й се обадих. Ще бъде тук след пет минути.
Емилия влезе в стаята с вид на котка, успяла да се докопа до каймака. С невъзмутимо спокойствие обмисли дали да предпочете кафе или чай, отдели време за излишни любезности и така нататък. Беше поканена, отличена и очевидно възнамеряваше да се наслади на това удоволствие.
— Има ли нещо ново, което да добавите, господин началник? Все още ли имате доверие на инспектор Грейс като командващ разследването? Има ли някакво развитие?
— Не сме тук, за да говорим за разследването. Тук сме, за да говорим за теб — безцеремонно отвърна Уитакър.
— Не разбирам…
— Време е да се оттеглиш от случая. Вмешателствата ти са подвеждащи и вредни и аз искам това да спре. Никакви статии повече, докато не се появи някоя истина, за която можеш да пишеш. Ясен ли съм?
Хелън се забавляваше с дръзкия му подход — Уитакър бе твърдо решен да получи повишение.
— Искрено се надявам, че не се опитвате да давате нареждания на пресата…
— Точно това правя, по дяволите. И ако бях на твое място, щях да се вслушам в това, което ти казвам.
Неестествено за нея, Емилия се смути, но бързо се окопити.