— А истинският й адрес?
Чарли поклати глава.
— Засега нищо. Останалите момичета не са знаели за нея почти нищо, била доста затворена в себе си.
— Финансово положение?
— Разговаряме с местните банки, но засега не се е появила сметка на нейно име.
Хелън издиша. Нямаше нищо лесно относно този случай.
— В такъв случай единствената ни надежда са болниците. Колко местни клиники правят този вид операции?
— Петнайсет. Вече се свързахме с всичките, макар че повечето от тях не откликват ентусиазирано, когато се налага да обсъждат клиентите си.
— Ами ентусиазирайте ги тогава. Разкажете им какво се случи с Мартина, покажете им снимките. Трябва да разберем коя е била тя… той.
Чарли не успя да потисне усмивката си; Хелън — също, което не се случваше често. Дали Чарли се заблуждаваше, или отношенията им наистина се подобряваха, след като Хелън я подложи на огромно изпитание? Чарли беше бясна след сблъсъка им — някой да се съмнява в почтеността ти по такъв начин — и дори обмисляше да помоли да я преместят. И въпреки това все още искаше да се хареса на Хелън, все още копнееше за уважението й. В интерес на истината всички жени в полицията искаха да бъдат като нея. Тя беше най-младият детектив инспектор в Хампшир и израстването й в полицейската йерархия бе зашеметяващо. Тя нямаше съпруг и семейство и това й даваше несправедливо предимство в очите на много жени, но въпреки всичко тя се справяше удивително добре. Беше пример за подражание за всички.
Хелън се обърна към екипа.
— Детектив Брукс ще ръководи нещата днес. Задача с приоритет: клиниките. Знам, че днес сме с един човек по-малко и че всички имате въпроси относно това. Когато настъпи подходящият момент, ще ви предоставя малко повече информация. Но засега искам всички да се съсредоточите върху работата си. Имаме убиец за залавяне.
И след тези думи излезе. Чарли веднага започна да раздава задачи на Сандерсън, Макандрю и останалите, които ги приеха без оплаквания, въпреки че повечето имаха същия ранг като нея. Твърдо решена да изглежда като сериозен професионалист, Чарли действаше енергично и уверено, но вътрешно се усмихваше широко. За пръв път откакто се помнеха, Хелън поверяваше юздите на друг.
71.
В крайна сметка щеше да се наложи да се обади в полицията — не искаше, но нямаше друг избор. Отначало се страхуваше — Стивън го нямаше у дома тази вечер и пиянските удари по вратата я плашеха до смърт. Когато обаче разбра какво всъщност се случваше, отвращението надделя над страха.
Не беше виждала Марк пиян от месеци. Смяташе, че е преодолял зависимостта си, че се е взел в ръце. Но в момента представляваше жалка картинка. Мръсни дрехи, сплъстена коса, завалян говор. От устата му се сипеха отвратителни обиди, докато се ядосваше от несгодите си и обясняваше на цялата улица как Кристина не можела да държи краката си събрани, а Стивън бил ходещ вибратор без капка мозък. Блъскането по вратата ставаше все по-силно и съвсем скоро със сигурност щеше да събуди Елси, затова Кристина трябваше да вземе мерки.
Тя открехна вратата съвсем мъничко, без да маха веригата, и се опита да го успокои. Искаше да си поговорят, но това само го разяри още повече. Какво право имаше тя да спира достъпа му до къщата, крещеше той. Та той искал само да види дъщеря си. Дъщерята, която тя му отнела. Кристина се опита да затвори вратата, но той напъха ръката си в процепа, блъсна я и изтръгна веригата. После тръгна нагоре по стълбите към стаята на Елси. Кристина грабна слушалката и набра 999. Беше чела за загубили разсъдъка си мъже, убили децата си след развод. Способен ли беше Марк на това? Не й се вярваше, но не искаше да рискува. Каза на диспечера какво се случва, даде адреса, а после хукна нагоре по стълбите.
Не знаеше какво ще завари, когато влезе в стаята, и в много отношения я посрещна гледка, много по-лоша от очакванията й. Елси стоеше права в леглото си. Трепереше от страх и плачеше тихо от шок и ужас. Марк се бе свлякъл на пода, а тялото му потръпваше от ридания. Липсата на Елси бе довършила онова, което бе започнала Кристина с развода. Ужасът, изписан по лицето на детето, бе достатъчен да спре сърцето му. Алкохолът най-после го бе победил, лишавайки го от всичките положителни качества.
Той бе олицетворение на съсипан човек, когото го очакваше живот, изпълнен със самосъжаление и самообвинения. И за пръв път от цяла вечност Кристина изпита чувство, което винаги бе отричала.