В подобна ситуация полицаят е изправен пред няколко възможности. Може да избере официалната процедура, да подаде молба за съдебно разрешение и прочее, но когато работи сам, това почти винаги означава, че заподозреният изчезва, докато полицаят попълва формуляри. Може и да действа по неофициалния начин и да се престори, че си тръгва, а после да заеме наблюдателен пост на улицата. Това обикновено върши работа, тъй като беглецът бърза да напусне апартамента и често се озовава на улицата в рамките на един час. Но Хелън не беше от търпеливите. И точно поради тази причина решително се отправи към стаичката на портиера — стряскайки го по време на късната му закуска — и настоя да отвори апартамент №21.
Той спокойно би могъл да се възползва от правото си да помоли — да настоява — за съдебно разпореждане, но хората обикновено спират да разсъждават разумно, когато видят полицейската карта. Страхувайки се от порицание или развълнувани от драматичността на момента, те обикновено се подчиняват. Какъвто бе и случаят в момента — шашнатият портиер отвори апартамент №21 без никакво колебание. Изглеждаше някак изненадан и разочарован, когато Хелън хлопна вратата под носа му — за цялото си усилие получи единствено бегла усмивка на благодарност.
Ашдаун се подготвяше за бягство. Опакованите пътни чанти, ключовете за кола — човекът тръгваше на път. Но в момента стоеше неподвижен като пън, докато Хелън крачеше през стаята към него. Изглеждаше уплашен и роптаеше, че действията й са незаконни — но не звучеше заплашително. Хелън прибра полицейската си карта и посочи към свободен метален стол. След кратка пауза Ашдаун прецени ситуацията и избра да се подчини.
— Защо го направи, Саймън?
Хелън не я биваше в обиколния подход, затова заложи на директната атака. Бързо и решително тя изложи в прав текст обвиненията — нелегално източване на поверителна информация, компрометиране на действащо разследване за финансова изгода — с намерението да лиши Ашдаун от възможност да усуква или да си измисли оправдания. За нейна изненада той разпалено защити действията си.
— Не е възможно да съм бил аз.
— Защо?
— Защото всеки технически консултант има собствен уникален код за достъп. Това е единственият ни начин за влизане и излизане и винаги е ясно кога сме имали достъп до системата и как сме я използвали.
— Би трябвало да има начини да се заобиколи това…
— Не и за нас. Персоналът от техническата поддръжка непрекъснато щъка наоколо, понякога работим заедно с полицията, понякога не. Системата за достъп бе създадена с цел да не се компрометира разследване и за да се следи текучеството на кадри. Ако проверите…
— Защо тогава излъга? — прекъсна го Хелън. Нямаше желание да слуша лекции.
— Защо смятате, че съм излъгал?
— Разпитах всички, които са имали достъп до разследването, за да се информирам за действията им през онзи ден, и ти, заедно с останалите служители от техническия отдел, твърдеше, че си стачкувал. Но ти не си стачкувал. Бойкотирал си стачката.
— И какво от това? Бях против тази стачка, затова отидох на работа. Останах там съвсем за малко, така че, когато ме попитаха, реших, че ще е по-добре да излъжа, за да не разберат останалите.
— Обаче не се получи, нали? Кой им каза?
Ашдаун за пръв път се смути. Най-после напредък, помисли си Хелън.
— Не знам как са разбрали — измърмори той, вперил поглед в обувките си.
— Амбициозен човек ли си, Саймън?
— Предполагам.
— Предполагаш? Твърде млад си за толкова добра заплата, оценяван си много високо. Наистина би могъл да постигнеш много. Всъщност преместването ти в Хампширската полиция е било голямо повишение, нали?
Ашдаун кимна.
— И въпреки това само след четири месеца на страхотната ти нова работа ти се връщаш на старата си позиция. Работа, за която — ако се вярва на молбата ти за поста в Хампшир — ти смяташ, че си овладял до съвършенство и ти е станала досадна.
— Всички говорим такива неща на интервюта за работа.
Той продължаваше да се взира в обувките си.
— Какво се случи?
Дълго мълчание.
— Промених решението си. В Саутхамптън така и не успях да се почувствам у дома си, нямах никакви приятели, а после… когато момчетата започнаха да странят от мен, защото не членувах в профсъюза, реших, че мястото ми не е тук.