— Нека ти припомня обаче, че си подал молбата си за прехвърляне, преди момчетата да разберат, че си предал каузата. Колегите ти изрично подчертаха това. На 18-и, по време на запой в „Агнето и знамето“, са те принудили да признаеш, че си бойкотирал стачката. А ти си подал молбата си на 16-и.
— Явно грешат…
— Има няколко свидетели на разговора в бара. Не може всички да лъжат.
Още по-дълго мълчание.
— Истината е… истината е там, че на мен просто не ми харесва тук. Не харесвам хората, не харесвам работата. Искам да се махна.
— Това е доста любопитно, Саймън. Защото на тримесечната атестация си казал, че си много доволен от всичко. Че имаш по-големи отговорности и това ти харесва. И си получил отлични оценки за работата си, дори намек, че след година те очаква повишение, ако се справяш все така. Имам копие от служебната ти характеристика, ако искаш да я прочетеш.
Хелън му я подаде, но Ашдаун не каза нищо. Човекът изглеждаше дълбоко отчаян. Започваше да поддава. Тя реши да действа безмилостно.
— Ти си преминал полицейското обучение, Саймън, затова няма да ти обяснявам какви биха могли да бъдат последиците за кариерата ти, ако си бил принуден да признаеш, че си излъгал полицейски служител, който води разследване на убийство. Ако си бил принуден да признаеш, че си приел заплащане за предоставяне на поверителна полицейска информация.
Ашдаун седеше абсолютно неподвижно, но ръцете му трепереха.
— С кариерата ти ще бъде свършено. Точка. А аз знам колко важна е тя за теб. — Хелън смекчи тона си. — Знам, че си талантлив, Саймън. Знам, че би могъл да стигнеш далеч. Но ако сега ме излъжеш, ще те унищожа. Окончателно.
Раменете на Ашдаун се приведоха и започнаха да се тресат. Плачеше ли?
— Защо правиш това?
— Защото трябва да разбера истината. Ти ли предаде записа от разпита на Микъри? И ако да — защо? Мога да ти помогна само ако ти ми помогнеш.
Дълго мълчание.
— Мислех, че знаеш — дрезгаво каза той. — Той ми каза, че знаеш.
— Кой?
— Уитакър.
Уитакър. Думата увисна във въздуха, но Хелън все още не можеше да повярва.
— Какво ти каза? Какво е трябвало да зная?
Ашдаун поклати глава, но Хелън бе твърдо решена да получи отговор.
— Кажи ми. Кажи ми веднага, в противен случай ще те арестувам за…
— Уитакър изтегли записа от разпита.
— Но той беше в отпуск тогава…
— Видях го. Наминах през офиса. Заради стачката там нямаше хора. Но Уитакър беше там. Съвсем сам. Каза, че преглежда материалите по случая, а когато по-късно проверих, видях, че е свалил записа от разпита. Не си помислих нищо. Той е началник, така че — защо не? Но когато по-късно разбрах, че разпитваш всички, за да разбереш какво са правили през онзи ден, осъзнах, че Уитакър е сгрешил. Объркал е дните. Отидох да говоря с него. Не исках да си има неприятности заради някаква глупава грешка.
— Подмазал си му се.
— Нещо такова. Уитакър ме харесваше, смяташе, че ме чака добро бъдеще. Затова просто го споменах… за по-сигурно. Да, обаче на него това не му хареса. Изобщо. Каза, че съм се заблудил, но аз знаех, че не съм.
Той замълча, изглеждаше уплашен.
— Продължавай. Какво стана после?
— Каза, че може да разруши кариерата ми с едно телефонно обаждане. Че не си давам сметка в какво се забърквам. Ние… той реши още тогава, че аз трябва да бъда прехвърлен обратно в Лондон по най-бързия начин. Предполагам, че той е разгласил новината, че съм бойкотирал стачката. Като причина за напускането ми. Каза ми, че ти знаеш всичко това. Че е твоя идея.
В Хелън се надигна мощен пристъп на гняв, но умело го овладя. Трябваше да остане спокойна и концентрирана. Това наистина ли се случваше?
— Казал ти е, че аз съм замесена?
— Да, че ти се занимаваш с всичко това, така че няма смисъл да ти казвам каквото и да било.
— Ти какво направи след това?
— Опитах се да продължа да си върша работата, но просто не можех, а и момчетата допълнително напрягаха обстановката. Затова си взех отпуск по болест. Оттогава се крия тук и чакам да мине времето до преместването ми…
Той замълча, сякаш изведнъж осъзна ситуацията, в която се намираше.
— Положението ти не е толкова отчайващо, Саймън. Ако това, което ми каза сега, е вярно, аз ще направя всичко възможно да ти помогна. Можеш да се върнеш обратно в Лондон, да научиш урока си и да започнеш отначало, на чисто. Можеш да правиш всичко, което си искал да правиш, да постигнеш всичко, което си искал да постигнеш.