Дързостта да го извърши в дома на жертвата… Нима убийцата беше недосегаема? Нещата започваха да изглеждат точно такива. Къщата на Мортен жужеше от шум и стрес — циркът на криминалистите бе пристигнал в града, а в периферията се мотаеше съпругата на Санди — Шийла, която отказваше да отседне при приятели, защото несъмнено си мислеше, че присъствието й, или поне отказът й да напусне семейния дом, щеше някак да гарантира завръщането на съпруга й невредим у дома. Нямаше да се случи и Чарли го знаеше, макар че нямаше право да го каже на съпругата. Санди щеше да се завърне в чувал за трупове или като психически травмирана развалина, издаваща нечленоразделни звуци. Цялата атмосфера бе потискаща и когато я връхлетя поредният пристъп на гадене, Чарли изхвърча навън.
Повърна тъкмо когато успя да се скрие от чужди погледи. Върна обратно закуската си. Гадеше й се непрекъснато, през целия ден. Имаше нещо необяснимо и тревожно относно създаването на нов живот в този мрачен свят. Двамата със Стив с такова нетърпение очакваха този момент, а сега Чарли се раздираше от колебания. Какво право имаше тя да въвлече едно бебе във всичко това? Когато наоколо имаше толкова много насилие, жестокост и злоба. Тази крайно потискаща мисъл накара Чарли да повърне още веднъж.
Докато бършеше устата си, телефонът й звънна. Жизнерадостно и неуместно. Тя побърза да приеме обаждането.
— Чарлийн Брукс.
— Помогни ми.
— Кой се обажда?
Последва дълго мълчание, после мъчително вдишване, сякаш човекът отсреща събираше сетни сили, за да говори.
— Обажда се… Хана Микъри.
Чарли рязко се изправи. Определено звучеше като нея. Възможно ли беше?
— Къде си, Хана?
— Пред закусвалня „Пожарната“ на „Сътън стрийт“. Ела веднага, моля те.
И след това затвори.
Чарли пристигна на адреса за броени минути. Бриджис, Сандерсън и Граундс вече пътуваха натам от управлението, следвани от подкрепление. Всички съзнаваха ясно, че това можеше да се окаже капан. Но бременна или не, Чарли възнамеряваше да влезе в него. Когато наближиха „Сътън стрийт“, изключиха сигналните полицейски лампи, а подкреплението, както обикновено, дискретно зае позиция за наблюдение от разстояние.
Микъри се подпираше на стената, сякаш едва стоеше на краката си. Косата й бе сплъстена, червеното й палто злокобно подчертаваше смъртнобледата й кожа. Чарли бе шокирана от преобразяването й. Тя хукна към нея, а очите й се стрелкаха наляво-надясно за потенциална опасност. Странно, но сега, когато бе лице в лице с Микъри, се чувстваше много по-уязвима, отколкото бе очаквала. В съзнанието й проблясваха образи на бебето, което растеше в нея, но тя старателно ги отблъскваше. Сега трябваше да се концентрира.
Микъри се срути в ръцете й. Чарли я държа известно време, докато я огледа. Жената представляваше жалка гледка. Колко дълго бе държана в плен, за да стигне до това състояние?!?
Чарли се обади за линейка и докато чакаха пристигането й, се опита да измъкне информация от измършавялата психотерапевтка. Но Микъри не искаше да говори с нея. Сякаш следваше инструкции и бе твърдо решена да ги спазва до последната буквичка. Микъри, толкова наперена преди, сега изглеждаше уплашена.
— Грейс. — Тихият й глас трепереше.
— Моля?
— Ще говоря единствено с Хелън Грейс.
И разговорът им приключи.
80.
Телефонът й беше изключен, вратата — залостена, а тя бе абсолютно сама. По протокол служителите от ръководния състав не биваше да прекъсват контакт с екипа си по време на толкова важно разследване, но Хелън имаше нужда да остане сама. Имаше нужда да помисли.
Беше взела собственото си досие от отдел „Човешки ресурси“ и внимателно го преглеждаше, като в същото време проучваше месечните полицейски публикации в онлайн архивите на „Саутхамптън Еко“ и „Фронтлайн“. Търсеше липсващата връзка — уликата, която веднъж завинаги щеше да докаже, че мишената на убийцата беше тя.
Вече не можеше да има никакво съмнение, че убиецът избираше жертвите си от минали успешни случаи на Хелън. Тя бе спасила Джеймс Хокър (преименуван по-късно на Бен Холанд) от сигурна смърт, когато атакува подивелия му баща. Убийцата обаче се бе погрижила Джеймс/Бен да няма щастлив край. Хелън бе спасила Ана и Мари от подрастващи подпалвачи, но убийцата бе ликвидирала и тях. Мартина бе Мати Армстронг, работил като момче на повикване в Брайтън, когато животът му приел драматичен обрат. Мати бе затворен в мазе, където бе измъчван и изнасилван от банда мъже, докато Хелън и неин колега случайно не бяха чули писъците му и не бяха разбили вратата, за да сложат край на мъките му. И убийцата отново се бе погрижила той да не оцелее. Микъри вероятно бе просто бонус, малка шегичка за сметка на Хелън — времето щеше да покаже — така че оставаха само Ейми и Сам. Те бяха липсващото звено. Каква връзка имаха те с Хелън? Какво бяха направили, за да привлекат вниманието на убийцата?